Предупреждение към СЗО за опасността от масова ваксинация срещу щама Омикрон и възможните последици от нея беше публикувано на 24.12.2021 г. под формата на видеообръщение на белгийския специалист по ваксини Герт Ван Ден Боше (Gert Van Den Bossche).

https://www.geertvandenbossche.org/

https://www.voiceforscienceandsolidarity.org/videos-and-interviews/second-call-to-who-please-dont-vaccinate-against-omicron
 

Герт Ван Ден Боше несъмнено е един от най-големите експерти по ваксините в света. Получава докторска степен по ветеринарна медицина от Университета в Гент, Белгия през 1983 г. и докторска степен по вирусология от университета в Хоенхайм, Германия през 1996 г. Работил е в университети в Белгия и Германия. След завършване на академичната си кариера, Боше в няколко компании по производство на ваксини (GSK Biologicals, Novartis Vaccines, Solvay Biologicals), където участва в изследванията и разработването на ваксини на различни длъжности.

След това Боше се присъединява към екипа на Global Health Discovery на Фондация Бил и Мелинда Гейтс в Сиатъл (САЩ) като старши програмен директор. По-късно работи с Глобалния алианс за ваксини и имунизация (GAVI) в Женева като старши програмен мениджър за Ебола. В GAVI той ръководи усилията за разработване на ваксина срещу Ебола. Той също така е представлявал GAVI във форуми с други партньори, включително СЗО, за преглед на напредъка в борбата срещу Ебола и разработване на планове за глобална готовност при пандемия.

Още през 2015 г. Боше поставя под съмнение безопасността на ваксината срещу Ебола, която се тества от СЗО върху хора в Гвинея. Неговият критичен научен анализ и доклад с данни, публикуван от СЗО в Lancet през 2015 г., са били изпратени до всички международни здравни власти и регулатори, участващи в програмата за ваксинация срещу ебола.

След работата към GAVI, Боше се присъединява към Германския център за изследване на инфекциите в Кьолн като ръководител на отдела за разработване на ваксини. В настоящето той работи основно като консултант по биотехнологии и ваксини, а също така прави свои собствени изследвания върху ваксини на основата на Т-клетки.

От биографията му се вижда, че Боше по принцип не е противник на ваксинацията – той разработва ваксини повече от 10 години. Опитът му в тази област обаче е огромен и той вече е алармирал за безопасността на ваксината срещу Ебола.

Боше предупреждава СЗО в началото на 2021 г., че не трябва да има тотална ваксинация срещу COVID, че това ще доведе само до появата на повече инфекциозни щамове и възможно по-смъртоносни. Преди началото на 2022 г. Боше пусна видеозапис на „Второ съобщение към СЗО: „Моля, не ваксинирайте срещу Омикрон“.

Текст на писмото от 24.12.2021 г.:

„Уважаеми колеги от СЗО, мисля, че е дошло времето да признаем, че програмата за масова ваксинация, която предложихте в опит да сложите край на пандемията от COVID-19, претърпя пълен провал. В началото на тази година ви призовах да започнем научна дискусия за потенциалните рискове от масовата ваксинация в разгара на пандемията. Така и не получих отговор на това предложение. Но малко след това един от най-известните ваксинолози на тази планета ми изпрати имейл, в който се казваше: „Ваксинацията с тези ваксини ще доведе само до появата на нови варианти. За мен няма смисъл да вървя срещу мейнстрима, защото никой няма да ме послушали, но се надявам, че ваксините от второ поколение ще решат проблема.“

И така, искам да ви информирам, че не можете, само защото сте СЗО, да си позволите да игнорирате мненията на хора, имащи дългогодишен опит във всички дисциплини, свързани с тази пандемия: вирусология, имунология, ваксинология, еволюционна биология, епидемиология, зооноза и т.н. Като се има предвид, че някои от нас предсказаха, че масовата ваксинация с тези ваксини в разгара на пандемията неизбежно ще доведе до разпространението на по-заразни щамове, вашите водещи учени проповядваха опростената мантра, че колкото повече хора биват ваксинирани, толкова по-малко вирусът ще се реплицира и толкова по-малка ще е вероятността от появата на нови щамове. Сега последствията от тези опростени и погрешни гледни точки се състоят в това, че днес имаме работа с доминиращата циркулация на Омикрон, най-заразният щам на SARS-CoV-2, с който сме се сблъсквали.

И така, като се има предвид факта, че сега имаме работа с редица циркулиращи щамове и, разбира се, с много подварианти, и че процентът на заразяване преминава всякакви граници и че най-вероятно вече имаме няколко животински популации, които служат като резервоар за вируса, става все по-вероятно сега вирусните щамове да могат да се рекомбинират и да създават реасортация в един и същ гостоприемник. Това означава, че ще става все по-трудно да се проследи произхода на новите щамове и че ще бъде още по-трудно да се предскажат характеристиките на тези нови щамове по отношение на инфекциозност, вирулентност, патогенност и резистентност към антитела или към  ваксините като цяло.

Но е много ясно, че ако тези нови щамове оцелеят на фона на високото имунно налягане на популационно ниво, тогава тези щамове трябва да са по-инфекциозни, като например щамът Омикрон. Щамът Омикрон обаче предоставя много добра възможност, защото Омикрон е развил значително ниво на устойчивост към ваксинните антитела. Това означава, че е по-малко вероятно ваксинните антитела да изместят вродените антитела, което е много добра новина, защото знаем, че вродените антитела могат да предпазят от SARS-CoV-2. Това многократно е съобщавано в литературата.

Ние също така знаем, че вродените антитела могат да бъдат обучени и те могат дори да подобрят разпознаването на вируса и защитата от него. Вродените антитела могат да бъдат обучени по същия начин, по който други ефектори на вродения имунитет могат да бъдат обучени чрез многократно излагане на това, което наричаме патоген-свързани молекулярни модели. Това всъщност добре показват данните, публикувани от Службата за обществено здраве на Обединеното кралство (преди това Служба за обществено здравеопазване на Англия), които основно показват, че с течение на времето, както и с нарастващото въздействие на патогена, броят на случаите сред неваксинираните хора рязко намалява, и дори до такава степен, че ефективността на ваксината сред населението става отрицателна.

Има също така все повече доказателства, че обучението на вродените антитела в резултат на естествена инфекция може да спомогне за елиминиране на инфекцията и че обучението на адаптивния имунитет, по-специално индукцията на паметта на Т-клетките в резултат на естествена инфекция, може да помогне за ликвидиране на болестта.

Благодарение на повишената резистентност на Омикрон към ваксинните антитела, вродените антитела се освобождават и вече могат да позволят на ваксинираните да елиминират вируса, да контролират предаването на вируса и да доведат до рязко намаляване на вирусната инфекция, както се случва при здрави неваксинирани хора. С други думи, резистентността към Омикрон означава, че ние освобождаваме огромен потенциал за стерилизационния имунитет у ваксинираните, тъй като ваксинираните всъщност възстановяват пълната функционалност на своите вродени имунни антитела. Това, разбира се, ще доведе до колективен имунитет, тъй като колективният имунитет изисква да се индуцира такъв тип имунитет, който може драматично да стерилизира вируса, което значително ще намали трансмисията на вируса. Това също би означавало, че като освободим този огромен капацитет за стерилизизационния имунитет при ваксинираните – безусловно след значително увеличение на броя на инфекциите, ще имаме бърз спад на тази вълна. Освен това ще имаме бърз спад в случаите на заболяване и, което е по-важно, тежко заболяване. Вече знаем, че при заболяване (умерено тежко), когато се възстановите, се развива придобит имунитет, който е дълготраен и ще ви предпази. И онези немного случаи на тежки заболявания, които ние, разбира се, трябва да лекуваме - това е, за което винаги сме говорили.

Важно е да се разбере, че всъщност Омикрон е повече или по-малко жива атенюирана ваксина и че това е уникална възможност. Фактът, че освобождаваме стерилизиращата способност на ваксинираните, благодарение на повишеното ниво на устойчивост на Омикрон към антителата на ваксината, които вече не са в състояние да превъзхождат вродените антитела, ни дава уникалната възможност да постигнем колективен имунитет или да започнем да изграждаме колективен имунитет. И затова е много, много важно, да оставите хората, да оставите децата и да оставите вируса да се разпространи. Така че, не трябва да имаме никаква ваксина срещу този Омикрон вариант и не трябва да има карантини.

Ако сега ваксинираме срещу Омикрон, ние ще лишим населението от този прозорец към възможността да развие колективен имунитет чрез освобождаване на нашите вродени антитела. И това, което всъщност ще направим в този случай, е, че ще създадем антитела срещу него, срещу спайк-протеина на Омикрон, и по-специално срещу рецептор-свързващия домейн на този спайк-протеин.

Знаем, че този рецептор-свързващ домейн вече е претърпял редица важни мутации. Така че, ако отново окажем максимален натиск върху този домейн, голяма е вероятността сега да насърчим появата на  варианти, които могат да използват рецептор, различен от ACE-2, за проникване в клетката. А ние знаем, че SARS-CoV-2 може да направи това, защото вече беше описано, че SARS-CoV-2 може да използва рецептори, различни от ACE-2, за да влезе в клетката. Но досега този начин на влизане – този алтернативен начин на влизане в клетката – не е бил предпочитаният начин за навлизане на вируса в клетките. Вероятно е да са необходими една или две вирусни мутации, за да могат тези алтернативни рецептори да станат предпочитани рецептори за навлизане на вируса в клетката.

Провеждайки масовата ваксинация срещу Омикрон можем да окажем достатъчен имунен натиск върху инфекциозността на вируса, за да произведе щамове, които могат да влизат в клетката през алтернативен рецептор – ние им даваме конкурентно преимущество в способността им да се размножават, така че да могат да станат доминиращи сред населението. Това, означава нещо доста пагубно, защото означава, че като цяло сме в ситуация, в която имаме антитела, които все още се свързват силно с вируса, с рецепторния свързващ домейн, но които вече не могат да неутрализират вируса, защото вирусът сега използва различен домейн, за да влезе в клетката, домейн, който е различен от домейна, който антителата блокират.

Тази ситуация всъщност е христоматиен пример за това как е възможно да се провокира антитяло-зависимото увеличаване на заболяването. Това означава, че такава ситуация, при която вирусът е покрит със силно свързващи се антитела, неспособни да го неутрализират, ще доведе до или ще бъде подобна на ситуация, при която вирусът ще е придобил по-високо ниво на вирулентност. Това може да се случи – тази ситуация наистина може да предизвика тези катастрофални последици, за които предупредих в началото на тази година. Ние знаем, че индустрията вече се готви за масова ваксинация срещу Омикрон. И тъй като това, по мое скромно мнение, може да се превърне с голяма вероятност в истинска катастрофа, ние трябва да я предотвратим.

Затова, аз бих казал, че ако не бъдат предприети незабавни действия за предотвратяване на това, ясно е, че лицата, вземащи решения във вашата организация - СЗО, ще носят отговорност за драматичните последици, които може да има този биологичен експеримент върху хората. Така че се надявам този път да се отнесете много сериозно към моето предупреждение.

Благодаря ви.“