ВЛАДИМИР ПРОХВАТИЛОВ

На 1 декември приключи работата си втората извънредна сесия на Световната здравна организация (СЗО)  в Женева , на която беше решено да започнат преговори „по международен договор за предотвратяване и контрол на пандемии“.

Бъдещият документ е наречен Споразумение при пандемия. „Споразумението при пандемия“ се базира на „Ръководството за пандемия“ от 22 септември тази година и „Доклада за пандемията“ на СЗО от 23 ноември. Тези документи предполагат: правото на СЗО да обявява началото на следващата „пандемия“; отмяна на върховенството на правата на човека по време на „пандемия“; радикални ограничения на синдикалните права; овластяване на неправителствените организации (НПО) да участват наравно с държавите в прилагането на международните закони; задължението (!) на страните да искат външна помощ, ако не могат да се справят сами с „пандемията“. Според тези документи СЗО възнамерява да получи правото да обявява "пандемични режими" в страните.

За да се подготви и съгласува проекта на „Споразумение при пандемия“, СЗО планира да създаде междуправителствен орган за преговори (МППО) и да свика първото му заседание не по-късно от 1 март 2022 г. Работният вариант на документа трябва да бъде представен за обсъждане на второто заседание на МППО не по-късно от 1 август 2022 г. Според Reuters Споразумението при пандемия ще бъде готово през май 2024 г.

С други думи, ако „Споразумението при пандемия“ бъде прието във вида, предложен от СЗО, тоест да получи статут на международен договор, тогава и СЗО, и големите фармацевтични корпорации Big Pharma, които стоят зад него, ще имат право да обявят без съгласието на когото и да било режим на глобална пандемия, при която се отменят всички права на човека, а неправителствените структури ще получават равни права с държавните. В случай, че националното правителство не е в състояние да изпълни инструкциите на СЗО, то ще е длъжно да потърси външна помощ.

На 30 март 2021 г. британският вестник The Telegraph публикува писмо от лидерите на 25 държави, на ръководството на Европейския съюз и на СЗО, озаглавено "Никое правителство не може да се справи с пандемията, така че ние трябва да се обединим." Авторите на писмото сравняват коронавирусната инфекция с най-голямото предизвикателство за човечеството след Втората световна война и заплашват света с нови, още по-инфекциозни вируси.

В началото на ноември генералният директор на СЗО Тедрос Адан Гебрейесус, изказвайки се в Баку на Осмия глобален форум „Светът след COVID-19“, подчерта , че светът трябва да усвои уроците от настоящата „пандемия“ и да започне да се подготвя за следващата. „В тази връзка сме убедени, че е дошло времето за разработване на правно обвързващ договор или международно споразумение, което ще формира основата за гарантиране на глобалната здравна сигурност “, каза ръководителят на СЗО.

Системните бенефициенти на глобалната "пандемична" кампания са корпорациите от Big Pharma , които се стремят да наложат своите правила на игра на националните държави, като ги подчинят изцяло на своята корпоративна воля. Има обаче шанс, дори да бъде прието „Споразумение при пандемия“, то да не бъде задължително, а в препоръчителна форма. Вече започна задкулисна борба за конкретизиране на формулировките на документа.

„Шарл Мишел (председател на Съвета на Европа) предложи приемане на споразумение при пандемия преди една година  - пише Politico, - но САЩ положиха усилия да отложат обсъждането на пандемийното споразумение" . На втората извънредна сесия на СЗО, САЩ, Бразилия, Индия и Монако "се противопоставиха на включването на формулировка в него, която би направила такъв договор правно обвързващ. " Въпреки това Европейският съвет, както и Германия, Франция и Южна Африка  декларираха силната си подкрепа за правно обвързващ договор.

Първоначалното предложение на сесията на СЗО за текст на резолюция, предложено от Шарл Мишел, съдържа „силни термини като „правно обвързващо“ и „договор“, но те липсват в окончателния текст“ , пише списание Nature .

Съпротивата на САЩ срещу придаването на договорен статут на „споразумението при пандемия“ предполага, че Държавният департамент не е във възторг от амбициозните планове на Big Pharma, под чиято свирка играят СЗО и Европейският съвет.

Налагането на "Споразумението при пандемия" на световната общност въвежда важни изменения в съвкупността от концепции, създали съвременния световен ред: концепцията за национален суверенитет и ненамеса във вътрешните работи на държавите (Вестфалската система), концепцията за баланс на силите („Европейски концерт“), концепцията за разделяне на сферите на влияние (системата Ялта-Потсдам). Тези три концепции сформираха „старата нормалност”, в която все още живеем и която „господарите на глобалния дискурс” нетърпеливо искат да заменят с „новата нормалност”.

Предполага се, че в рамките на „новата нормалност” държавите ще делегират своите правомощия на глобални структури от типа на СЗО, които ще се превърнат в единствено пълноценни субекти на международните отношения.

Коментирайки резултатите от сесията на СЗО, Олга Четверикова, директор на Центъра по геополитика към Института за фундаментални и приложни изследвания на Московския държавен университет, обръща внимание на факта, че в рамките на провъзгласения "нов световен медицински ред", се формира неконтролирана от страна на държавите финансова система, при която основни финансови спонсори са Световната банка (СБ), МВФ и МБР: „На 2 април 2020 г. СБ представи Програмата „Програма за стратегическа готовност и реагиране на COVID-19“, чиято очаквана дата на приключване е 31 март 2025 г. В нея са описани подробно мерките за борба с пандемията... и се подчертава, че „Банката и международната общност ще играят ключова роля в ответните мерки срещу на COVID-19, следвайки техническото ръководство на СЗО. До юни 2023 г. СБ трябва да отпусне 330 милиарда долара, а МВФ да издаде специални права на тираж (СПТ), в съответствие с последния доклад на Фондация Рокфелер, за 44 милиарда долара за ваксини. Всичко това е в рамките на COVAX - Глобалната инициатива за справедлив достъп до ваксини .

В ход е и подготовка за утвърждаване на единна нормативна уредба на борбата с „пандемията“. За тази цел СЗО, ООН и Институтът по право към Джорджтаунския университет създадоха Правна лаборатория за COVID-19, която е събрала база данни за всички разпоредби, правила и мерки, въведени в борбата срещу COVID-19 в повече от 190 държави. .. В случай, че „споразумение за пандемия“ получи статут на договор, всяка държава ще бъде задължена да хармонизира законите си, които засягат здравето и надхвърлят здравния сектор, не с националните си интереси и ценности, а с международните задължения за реагиране на съществуващите и "възникващи заплахи" за здравето, подчертава Олга Четверикова.

За да стане този или друг документ на СЗО задължителен за всички страни, е необходимо поне две трети от 194-те държави-членки на СЗО да гласуват за него. Под текста на резолюцията на СЗО липсват подписите на Китай и Русия. САЩ също изглежда се дърпат от щастието да станат васали на СЗО и на Big Pharma.

Светът все още има шанс да избегне глобалния "пандемичен" натиск.