Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2019 12:39 - Сънищата се сбъдват
Автор: uaklamat Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 345 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Сънищата се сбъдват: светът на Джордж Оруел от „1984” г. се оказа подобен на съвременния

Големият брат ни гледа с нови очи

На 8 юни 1949 г. британското издателство Secker & Warburg публикува първото издание на романа, на което му е съдено да се превърне в една от най-популярните книги на 20-ти век - преведена на почти всички езици в света и с продадени десетки милиони екземпляри. През 2017 г. тя отново влезе в списъка с бестселъри на САЩ, след като съветникът на президента Тръмп направи съвършено оруелско по своето двусмислие изказване (което беше забелязано от много хора): „Вие ги наричате неверни твърдения, но в действителност това са алтернативни факти. Самите термини обаче, измислени от Джордж Оруел за Великобритания през 1984 г. (по-точно за писта 1, една от провинциите на Океания), отдавна са влезли в езикова употреба - и не само на английски. "Големият брат те гледа", "мисловно престъпление", "новоез", "свободата е робство", всичко това е известно на почти всеки човек, който е прочел повече от три книги в живота си. И, уви, фантастичните детайли на света "1984" стават все повече и повече реалност - за тяхната реализация не беше необходима нито трета световна война, нито тотално обедняване на масите, нито военна тоталитарна система. Предсказанията на Оруел се сбъднаха - почти всички. Но изглежда продължават да се сбъдват.

Не е тази система

В началото след публикуването й,  антиутопията на Оруел се възприема като зла сатира на комунистическите режими - не на последно място поради биографията на самия автор, който е разочарован в своите болшевишки симпатии след гражданската война в Испания и открито признава, че ще предупреди света за възможното тоталитарно бъдеще. „Не съм  убеден, че подобно общество трябва непременно да възникне, но съм убеден (отчитайки, че моята книга е сатира), че нещо подобно може да се случи. Убеден съм също така, че тоталитарната идея живее в съзнанието на интелектуалците навсякъде по света и се опитах да проследя тази идея до нейния логичен край ”, заявява писателят в предсмъртното си интервю.

Тоталитаризмът в своя комунистически вид падна безславно в края на 80-те години на миналия век; всъщност неговият несъзнателен гробокопач дойде на власт в СССР само година след датата, посочена в заглавието на романа (избрана, както се смята чрез смяна на местата на последните две цифри на 1948 г., годината, в която Оруел пише книгата си). Студената война също приключи - между другото, това е друг термин, измислен от Оруел (той го използва в статията „Ти и атомната бомба“, публикувана в Tribune през октомври 1945 г.) и влязъл в политическия речник на целия свят. Но големият брат и всички съпътстващи го институции на тоталния надзор, изведнъж се възродиха през 21-ви век в „кадифена“, но не по-малко оскърбителна за човека форма.

Добре известно е, че Оруел, описвайки нравите на Министерството на истината (занимаващо се в обществото от 1984 г. с непрекъсната фалшификация на миналото в полза на текущите цели на партията Ангзоц), се основава на собствения му трудов опит по време на Втората световна война - първо в отдела за цензура на британското Министерство на информацията, след това в Източната служба на Би Би Си.

В СССР писателят никога не е бил - всъщност книгата "1984" не е била сатира на съветската система, въпреки детайлите като мустаците на Големия брат и доста прозрачния намек за Троцки (Бронщайн) в образа на на Еммануел Голдщайн -полумитичния враг № 1 на народа. Оруел не се страхува толкова от съветските партийни шефове - по онова време вече е видно, че регионалният комитет едва ли може да “разпали световния пожар” – а от западните интелектуалци-технократи (които той отделя от интелигенцията). Интелектуалците-технократи   не   ни разочароваха - развитието на технологиите през последното десетилетие на ХХ век доведе до появата на информационното общество, което наблюдаваме днес. Но уви, то напомня твърде малко за розовите мечти на фантастите-оптимисти от миналия век.

Наблюдавайте себе си

Големият брат се децентрализира, загуби персонализираната си форма. Телевизионните екрани, излъчващи пропаганда и следящи потребителите, сега са в джоба на всеки. Разликата е в това, че сега Големият брат следи предпочитанията и внимателно подхранва следващата партида „инфо, но не на всемогъщата държава, а на транснационалните корпорации.

Но даже да изостави смартфона си, жителят на съвременния сравнително голям  град е гарантирано лишен от личен живот, няколко пъти на ден попадайси в зрителното поле  на камерите за видеонаблюдение (в Лондон има повече от 600 хиляди – една на всеки 14 жители, които фиксират всеки лондонец средно около 300 пъти на ден). Разбира се, всичко това е единствено заради безопасността на спазващите закона граждани - в края на краищата, невидимият враг не спи. Въпреки това, според кмета на британската столица Садик Хан, "терористичните атаки са неизбежна част от живота на съвременния мегаполис." Или, както казва героят на Оруел, О"Брайън, "това ще бъде свят на терора - точно толкова, колкото и свят на празника".

Дори и прословутите фалшиви новини - бичът на днешната инфосфера, беше предвиден от Оруел. Измисленият  от Министерството на истината - идеален член на партията Огилви („Другарят Огилви никога не е съществувал в настоящето, а сега съществува в миналото - и щом се заличат следите на имитацията му, той  ще съществува толкова автентично и неопровержимо, като Карл Велики или Юлий Цезар”).

Днес обаче фалшивите новини все по-често се използват не за политически цели, а за чисто комерсиални цели, в преследване на приходите от трафик и реклама новият Голям брат напълно по марксистки смята, че битието определя съзнанието, а печалбите подкрепят на практика почти всяка идеология.

Благодат

Още преди 20 години на най-суровите разобличители на нравите на пост-индустриалното общество им се е струвало, че в бъдеще  ни очаква „дивният нов свят“  на Хъксли, основан на принуда към подчинение чрез  плътски удоволствия. Но и тук последната дума беше на Оруел. Вместо безвредните "soma" - смъртоносни синтетични наркотици (в "1984" това е химическият джин "Victory", но разликата е неголяма), вместо радостите на любовта - "транссексуалност", "полиамория"[1], "небинарност" и изведнъж се появява рискът да се окажеш в затвора за  това, което някога се е смятало за невинен флирт. Но в същото време - изобилие от порнография в интернет, предназначена за модерните "пролове ". "Порнохъбовете" с различни оттенъци на сивото в света на "1984" - "специален подотдел, наречен на новоез  „порносек“- издаващ последния порнографски анализ."

При това, разбира се, съвременният Голям брат декларира - на все още не съвсем разбираемия за  „проловете“ новояз - стремеж към свобода, мир и наука. Но както при Оруел, свободата се превръща в робско подчинение на принципите на "толерантността", светът – в "хуманитарна бомбардировка", а науката – в последователно унищожаване  на  образователните  традиции.

Но има, разбира се, разлика между света на "1984" и този, в който живеем ние. Големият брат на Оруел  изгражда общество, основано на омраза и страх - и, както правилно отбелязва главният  герой на романа - Уинстън Смит, такава цивилизация не е жизнеспособна. Сегашният либерален Голям брат е избрал различна стратегия:: опитва се да научи съвремения социум на Запада на абсолютно елейна "любов" – толерантност, на ръба на безразличието.

Резултатът, обаче, е същият, като този на Оруел: “Ние прекъснахме връзката между родителите и децата им, между мъжа и жената, между един човек и друг. Никой не вярва нито на жена си, нито на детето си, нито на  приятеля си.  А скоро няма да има даже жени и приятели. Новородените ще се вземат от майката, както се вземат яйцата от гнездото. Ще изкореним сексуалното влечение. Възпроизвеждането ще бъде годишна формалност, като подновяването на картата за храна. Оргазмът ще бъде сведен до нула. Нашите невролози вече търсят средства  за това. Няма да има друга лоялност освен към Големия брат. Няма да има друга любов освен любовта към Биг Брадър. Няма да има друг смях, освен триумфиращият смях над победения враг. Няма да има изкуство, литература, наука. Когато станем всемогъщи, ще се справим без наука. Няма да има разлика между грозното и красивото.

Почти всички тези пророчества са се сбъднали - милениалите вече се отказват от секса и размножаването, разграничението между грозното и красивото старателно се изтрива във всички сфери, от модата  до отношението към  личното здраве, партийната лоялност към  либералния  полит-коректен идеал постепенно замества и прагматичните, и етичните принципи.,Остава още съвсем малко до пълния триумф.

Вярно е, че в преследваната формула на другаря  O"Брайън („Ако ви е нужен образ на бъдещето, представете си ботуш, тъпчещ по лицето на човек - вечно“), изглежда, че грубият войнишки ботуш  ще бъде заменен от елегантната обувка на хипстъра[2]. По-добре ли ще му  бъде на човека – това е големият въпрос.


[1] Полиамо́рия (др.-гр. πολύς «многочислен» + лат. amor «любов») — система от етични възгледив за любовта, допускаща възможността за съществуване та любовни отношения на един човека с няколко души едновременно, със съгласието и одобрението на всички участници в тези отношения. Полиамория се нарича също така практиката на любовни отношения, въплощаващи тези възгледи в действителността.

[2] Хипстър (на английски: hipster) е термин, който дефинира съвременното схващане за субкултура, съставена от индивиди със средна възраст от 18 до 45 години, които често принадлежат към средната класа, различават се с независим  наин на мислене, антиконформисти по поведение, деятели на контракултурата, почитатели на съвременното изкуство, почитатели на локалната инди рок музика.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: uaklamat
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 42067
Постинги: 51
Коментари: 8
Гласове: 32
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31