„Науката и знанието са безполезни, ако не се прилагат на практика, те са като безплодно дърво и разцъфтяват едва когато се приложат в живота. Желаещият да вкуси от плода на знанията трябва да бъде деен, а ако не е в състояние да приложи това, което му е известно, той не може да се нарече разумен.
О, недълговечни, погледни в душата си и ще видиш, че желанията и страстите те влекат към това, което разумът смята за вредно! Колко приличаш на пътника, който се влачи по гибелния път, без да знае накъде отива Не бъди роб на необуздани страсти и пошли желания, изпълнявай дълга си, както ти подсказва опитът, не отхвърляй съветите на мъдрия, защото иначе ще заприличаш на болния, когото чревоугодието и алчността заставят да предпочита вредната и тежка храна пред леката и полезна, макар да са му известни свойствата на всякакви храни и напитки и той знае, какво засилва болестта му и какво ще го избави от нея.
Не са малко онези, които сякаш се страхуват да извършват добри дела, но не се страхуват да направят нещо непристойно и по-малко от всички са достойни за снизхождение онези от тях, които умеят да отличават доброто от злото и да разбират превъзходството и преимуществата на доброто. Та нали ако пропаднат в пропаст зрящ и слепец, срещнали се случайно по пътя, виновен за това ще бъде надареният със зрение, който вижда пътя, но не е избегнал пропастта, докато слепецът не знае накъде върви.
Мъдрият и учен мъж трябва да познае себе си и да се владее и на това са подчинени цялата му мъдрост и знания. Само след това той може да обърне поглед към ближните си и да им дава добри съвети.
Стремящият се към мъдрост трябва преди всичко да запали нейната светлина в себе си, а след това да озарява пътя на своите спътници, тъй като всеки живеещ сред хора на този свят е длъжен да споделя с тях не само имуществото, но и знанията си и това е най-голямото благодеяние. Мъдрецът няма да упреква ближния си за пороците, които са присъщи и на него, тъй като ще бъде подобен на слепец, упрекващ друг слепец за неговата слепота.
Стремящият се да изпълни своите желания трябва да си постави цел и да набележи границите на своите претенции и едва след това да постъпва съобразно намисленото. Най-правилното е да не се стреми към недостижимото, да не се надява на нереалното, да не страда, ако не получава това, което не се дава и на другите и да не обича този непостоянен свят повече от бъдещия вечен живот, тъй като този, който не е привързан със сърцето си към земните страсти и желания страда по-малко, когато се разделя с тях.
Проклет е онзи, който се сдобива с богатство и почести по всякакъв начин, който е презрял честта и добрите нрави. Не случайно е казано: двама мъже красят всяко общество – този, който не е извършил никаква глупава постъпка и този, чието богатство е праведно. И двама други заслужават всякакви порицания – царят, отстъпил своята власт на придворния си фаворит и мъж, който дели жена си с нейния любовник.
Несъкрушимата добродетел и праведното богатство са като сухи дърва, които подхранват пламъка на мъдростта; отстъпчивостта и принизяващият честта страх са подобни на водата, която залива пламъка на добродетелта и открива пътя към невежеството и мрака.
Разумният човек не изтощава душата си със завист и съжаление за това, което е минало и повече няма да се върне, не се надява, че съдбата ще му изпрати неочакван късмет и щастие.
Един човек бил беден, гладен и гол. Нуждата го заставила да се обърне за помощ към своите роднини и познати, но и те нямали нито храна, нито дрехи, нито пари, които биха могли да споделят с него. Беднякът се прибрал вкъщи и легнал да спи на гладен корем. Късно през нощта се събудил от слаб шум и разбрал, че при него се е вмъкнал крадец. Поискало му се да скочи и да хване крадеца, но след това си казал: „Ей богу, проклет да съм, ако има от какво да се страхувам ако този крадец намери нещо ценно в дома ми”. Но крадецът бил не по-богат от стопанина. Той дълго тършувал и накрая намерил глинено гърне, пълно с пшеница. Той си казал: „Нима целият ми труд ще отиде напразно? Ей богу, скоро ще съмне и аз няма да намеря никаква друга плячка. Ще взема тази пшеница”. Той свалил ризата си и постилайки я на пода, започнал да сипва в нея пшеницата от гърнето. Тогава стопанинът си помислил: „Нима ще позволя на този негодяй да ми открадне пшеницата след като нямам никакви други запаси?” Взел той тоягата, която стояла да главата му, закрещял силно и крадецът избягал, оставяйки своята плячка. Той оставил не само пшеницата, но и ризата си, за да не изгуби живота си. А беднякът се облякъл, тъй като му останала дрехата на крадеца.
На разумния човек не му прилича да се надява на подобна съмнителна удача и да разчита на случая, зарязвайки всички грижи за насъщния хляб. Той трябва да е деен и да не се подлъгва по примера на този, към когото съдбата е благосклонна без всякакви усилия от негова страна, той като това е голяма рядкост. По-голямата част от човешкия род се състои от хора, които с непрестанен труд и грижи изморяват своя дух и тяло, за да получат нещо малко. Човек трябва да се стреми към такива неща, които са полезни и се получават с позволени средства, и да страни от това, което може да му донесе мъка и нещастие.
Не се опитвай да достигнеш благополучие на този свят и блаженство в другия свят, тъй като е невъзможно да се получи нито едното, нито другото. Праведникът не ще бъде богат, а богатият не ще стане праведник, даже да се старае, тъй като неговият живот ще бъде свидетелство против него.
Мъдреците казват, че човек трябва да полага всички сили за да поддържа достойно своето съществуване, да не обижда ближните си и да го запомнят с добро. Ако ти си деен, доброжелателен и извършваш добри дела, то в тебе са съчетани трите главни добродетели. Но има и три вредоносни свойства и ако те са събрани в някого, той няма да успее в нищо. Тези свойства са мудност, несръчност и лекомислие. Не вярвай на всичко, което хората говорят – те често носят лъжливи вести!
Разумният мъж управлява своите страсти, оставя без внимание речите на глупците и невежите, не упорства в заблудата си ако вижда, че греши и се заема с нещо само когато е постигнал неговата същност. Той не прилича на пътник, който се е заблудил, но продължава да броди безцелно, не мислещ, че губейки сили той все повече се отдалечава от целта. Той не прилича на нетърпеливия, който си трие очите с всички сили когато са напрашени – с това може само да си повреди зрението и да ослепее. Мъдрецът вярва в съдбата и предопределеността, той проявява решителност в случай на необходимост, желае на ближния си същото, което и на себе си и не се домогва до блага, нанасяйки вреда на другите.”
Ако все още не сте избрали за кого да гласувате, заложете на знанието, почтеността и опита, съчетани в едно в личността на проф. Динко Динков, специалист в областта на международните отношения и европейското сътрудничество и интеграция, познаващ европейските институции, проблемите на Европейския съюз и начините за тяхното разрешаване.
Той е от малкото хора, които в живота се ръководят от няколко принципа, съхранени от древността до днес: „не лъжи, не убивай, не чувствай омраза към никого, не давай воля на гнева си, не се поддавай на страстите си” („Калила и Димна”).
