На 16 февруари 2018 г. английското радио BBC съобщи[1] за осъждането на затвор на бившия консултант на УНИЦЕФ Питър Нюел, който се оказва, че през 60-те години на миналия век нееднократно е насилвал момче под 16 години. За първи път това е станало когато момчето е било 12 годишно. Нюел се оказва педофил, който е бил не само един от консултантите на ООН. Той е бил ключова фигура в създаването на международните стандарти в областта на „Защитата на детството”. Тези факти, според мнението на експерти, трябва да накарат държавите да погледнат по нов начин и по-трезво на международните изисквания в областта на защитата на децата.
Началото на движението за забрана на телесните наказания в семейството е поставено от легалната педофилска организация „Обмен на информация по педофилия” (Paedophile Information Exchange, PIE), съществуваща в Англия от 1974 до 1982 г., когато педофилията се е разглеждала от много представители на английската общественост като един от аспектите на правата на хомосексуалистите. Тази организация за първи път започва активно да се бори за правото на децата на сексуална свобода и за тяхното освобождаване от родителския контрол, с цел да облекчи достъпа на педофилите до самите деца. След нейното закриване от властите „поради разрушаване на обществената нравственост”, падналият флаг на борбата за детските права подхваща Питър Нюел, който до тогава оглавява образователното направление в „Националния съвет за граждански свободи”, член на който е била PIE.
В продължение на много години той старателно и последователно работи за създаването и развитието на движение на национално и международно ниво за забрана на правата, първо на учителите, а след това и на родителите, физически да наказват децата. При това Нюел е играел ключова роля във всички английски, а след това и международни организации, създадени за постигането на тази цел. На документите, разработени от Нюел и неговото „експертно” участие са се опирали в своите решения Комитетът на ООН по правата на децата и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Той се явява автор, съавтор и член на редакционните съвети на официалните публикации на ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и на другите документи, определящи глобалната политика – напр. официалният доклад на ООН за насилието над децата.
Дълго време Нюел е член на съвета на директорите на влиятелната международна организация „Информационна мрежа по правата на детето” (CRIN, Child Rights Information Network), с която са си сътрудничели многочислените организации, свързани със „защитата на децата”, както и държавни структури на много страни по света. В рамките на тази организация той е бил един от създателите и двамата ръководители на лобистка коалиция, включваща 80 организации от различни страни на света, усилията на които изиграват решаваща роля в приемането на Протокол към конвенцията на ООН за правата на детето[2], даващ право на децата да се оплакват за нарушаването на техните права направо в профилния комитет на ООН.
Активната дейност на Нюел и свързаните с него структури не просто е залегнала в основата на исканията за забрана на родителските наказания от страна на международните структури. Тя фактически става основа, върху която са разработвани и множество други международни „стандарти” в областта на „защитата на правата на децата.”
Например, през 2007 г. той е един от двамата съавтори (вторият е неговият „домашен партньор» Рейчъл Ходжкин) на официалния „Справочник по изпълнението на Конвенцията за правата на детето”, издадена от УНИЦЕФ. Нюел също така активно прокарва идеята за създаване на специален Комисар по правата на детето (на което е посветена негова книга, отпечатана през 2000 г.), както и за създаването на детски правителствени структури. Именно той е обучавал неправителствени организации как трябва да наблюдават за изпълнението на препоръките на специалния доклад на ООН за насилието над децата.
Педофилите, по онова време се ползвали с откритата подкрепа на определени сили, и на първо място „Националния съвет за граждански свободи” — National Council of Civil Liberties , които имали наглостта да заявяват, че „по правило, съблазнителите [на вашите деца] са добри хора, отнасящи се към децата, с нежност и привързаност… И ако на детето му липсва топлина и любов в къщи, компанията на педофила ще му даде да почувства повече топлина, комфорт и безопасност”. Брошурата, от която е този цитат /Calder & Boyars «Boy, Girl, Man, Woman» London/ 1971 г., широко е рекламирана през 70-те години, от вездесъщата „Асоциация за планиране на семейството”.
Това е от една страна. А от друга - педофилите се застъпили за отмяна на телесните наказания, защото страхът от тези наказания, както показва историческият опит на народите по света, предпазва мнозинството деца от лоши постъпки, в т.ч. и от ранни полови връзки. Или с други думи, на педофилите им трябвало да направят максимално ненаказуемо сближаването на децата с „добрия, любящ чичко”, т.е със самите тях.
Именно от вестника «Право на детство», издаван от PIE, от средата на 70-те години, започнало организираното движение за отмяна на телесните наказания във Великобритания.
Първият брой на този вестник бил изцяло насочен към отмяна на телесните наказания в училището. „Съветът за граждански свободи” публикувал във вестника „Право на детство” своята реклама, а през 1976 г. публикувал доклад, призоваващ към отмяна на минималната възраст за искане на съгласие от момчетата и момичетата за встъпване в сексуални отношения с тях.
Именно педофилите стават основоположници на борбата за правата на децата, поставяйки на първо място правото на детето на сексуална свобода. Изработвайки своята стратегия за постигане на целите си, педофилите приемат, че директното искане за даване на право на възрастните да имат сексуални отношения с деца, няма да ги доведе до целта. Трябвало да намерят друг път. И този път бил намерен именно чрез борбата за правото на детето на сексуална свобода. През 1976 г. педофилът-активист Роджер Муди пише, че е необходимо не да се понижи, а напълно да се отмени възрастта за даване на съгласие за сексуален контакт, като се постигне отнемане на правото на контрол върху такова съгласие от страна на съда и на родителите и се остави да принадлежи единствено на самото дете. Борбата за правата на детето се оказала отлична стратегия за педофилите и те започнали да я развиват.
На особено остри нападки се подлага традиционният морал, понеже моралът, според тях, поддържа ненужни ограничения, свързани с наказания. Следователно, за да бъде премахнат незабележимо традиционният морал, трябва да се действа по-хитро: отначало да се отменят наказанията, и по този начин да се премахне страхът от нарушаването на забраните (пазещи морала).
А после, когато мнозина се научат да вършат това, което е било забранено и наказуемо (особено под влиянието на усилената пропаганда), то ще бъде провъзгласено за нова норма. У нас е демокрация, и ако мнозинството вече се държи така, значи, това и следва да се приеме за норма.
Затова, именно с отмяната на наказанията, започва разрушаването на морала, а съответно и на живота на държавата. Възпитаването на толерантно отношение към содомиите започва с отмяна на законите за наказателното преследване за мъжеложство. И след това, за сравнително кратко време ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) получават същите права, както и нормалните хора (та дори и по-големи), включително и правото да регистрират бракове и да осиновяват /с предимство!/ деца.
Сега вниманието е съсредоточено върху прокарването на «сексмалцинствата» по целия свят, защото именно това доста ефективно подронва устоите на семейството и внася хаос в най-различни сфери на живота. Действа принципът: „установяване на ред, чрез хаос”.
[1] http://www.bbc.com/news/uk-43075546
[2] https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N11/467/10/PDF/N1146710.pdf?OpenElement
