Превод със съкращения В. Динкова

От доста време се ширят всякакви преувеличени слухове за такъв важен физиологичен процес като хранителната левкоцитоза Тази статия има за цел да информира читателите възможно най-подробно за това явление, за да им помогне по-задълбочено да се справят с темата.

История на въпроса

В повечето случаи, когато говорят за хранителна левкоцитоза, авторите се позовават на данните от едно старо проучване, проведено през 1930 г. от швейцарския учен Пол Кучаков. В изследванията си той открил, че усвояването на храната увеличава броя на левкоцитите (белите кръвни клетки) в кръвта. Това явление било наречено хранителна левкоцитоза и се считало за нормална физиологична реакция при приемането на храна. Но поради ограничените за онова време представи за човешката физиология и знанията за имунната система, авторът направил редица зашеметяващи заключения.

Според него суровата храна в естественото си състояние по принцип не предизвиква никаква реакция в кръвта. Но термично обработената храна или даже преварената вода неизменно предизвикват увеличаване на броя на левкоцитите. При това, добавянето на дори 10% сурова храна към термично обработената, напълно неутрализира хранителната левкоцитозата. Освен това е възможно напълно да се елиминира появата на хранителна левкоцитоза при консумация на храни като хляб, месо, риба, яйца, ако се добави немного зеленчукова салата към тях.

Днес подобни „научни заключения“ от недалечното минало, основани на неправилната интерпретация на данните от наблюденията, могат само да развеселят човек, запознат с медицината. Тази информация обаче допринесе за развитието на редица погрешни представи за физиологията на здравословното хранене.

Впоследствие различни автори използваха избирателно текстове от писанията на Кучаков, които им харесваха, и сега, благодарение на тях, имаме безброй вариации на темата за хранителната левкоцитоза. Едни пропагандатори на здравословното хранене казват, че тази реакция уж се проявявала само по отношение на животински протеини, други - че имунитетът ни реагира само на готвена храна, а трети говорят изключително за опасностите от млечните продукти. Като цяло, както се казва, - пълна бъркотия. Затова нека изучим материалите, свързани с този въпрос.

Какво е хранителна левкоцитоза?

Както е известно, това е реакция на имунната система при въвеждането в организма на чужди на тялото хранителни вещества - антигени.

Антигените са генетично чужди вещества, които при въвеждането им в организма предизвикват имунен отговор. Към антигените се отнасят полизахаридите, нуклеиновите киселини и протеини от животински, растителен и бактериален произход. Най-имуногенни са протеиновите молекули.

Антителата са особен клас протеинови съединения, притежаващи способността да се свързват с конкретни видове антигени, с цел да ги неутрализират впоследствие.

За проявата на антигенност голямо значение имат масата на молекулите и броят на особените участъци (епитопи), с които се свързват неутрализиращите ги антитела. Колкото по-голема е молекулата, толкова повече свободни епитопи има върху нея и толкова по-изразена е нейната антигенност.

Епитопите в антигените могат да бъдат линейни, т.е. да представляват части от аминокиселинните последователности на молекула, или конформационни, получени в резултат на слепването на молекулите в глобула. Такива епитопи се образуват по време на вторично и третично коагулиране на протеиновите молекули. Топлинната обработка и ефектите на храносмилателните сокове допринасят за унищожаването на повечето конформационни епитопи, но едновременно с това в продуктите на разпадане на протеините става освобождаване на скрити линейни епитопи. Поради това готвенето на храната не може да се използва като средство за елиминиране на хранителната левкоцитоза.

Средно броят на активните епитопи в протеиновата молекула варира от 5 до 15, т.е. една протеинова молекула свързва от 5 до 15 молекули на антителата. Като правило, за всеки протеин може да се очаква около един епитоп за всеки 5 kDa молекулярна маса на антигена. [CRUMPTON M.J. Протеинови антигени. Академик Прес, 1974 г.]

Например, сред животинските протеини, казеинът има слаби антигенни свойства, а серумният албумин и глобулините имат изразена антигенна активност. Протеините на растителна основа, като зърнен глутен и легумин на бобовите растения, също са силни антигени. Но най-мощни антигенни свойства притежават протеиновите екстракти на хелминтите[1] и редица бактериални протеини и токсини.

Минималното молекулно тегло на протеина, достатъчно за проявяване на антигенна активност, е 5 kDa:

Казеин на краве мляко съдържа от 22 - 24 kDa

Зърнени глиадини – от 40 - 50 kDa

Сурватъчен албумин – от 65 - 70 kDa

Легумини на бобови растения от 300 - 360 kDa

Амандин на бадеми от 375 - 475 kDa.

Попадането в кръвта от стомашно-чревния тракт на всякакви генетично чужди за организма протеинови молекули или полипептиди задейства имунната защита на организма. Накратко, този механизъм протича така:

1) Проникване на антигени

Днес повечето хора и дори някои лекари смятат, че в стомашно-чревния тракт цялата храна се разгражда на по-прости съединения - аминокиселини, мастни киселини, захари - и губи генетичната си чуждородност. Реалността обаче е друга. Установено е, че протеините могат да се абсорбират не само под формата на аминокиселини, но и под формата на пептиди и дори в напълно непроменена форма. Освен това, проучванията показват, че дори чревните бактерии и големите протеинови молекули на храносмилателните ензими преодоляват чревната бариера и навлизат в кръвта и вътрешната среда на организма.

Съвременната ензимна терапия, използваща радиоактивни маркери доказа, че големите протеинови молекули на хранителните ензими преминават през чревната бариера и навлизат в кръвта непроменени (до 4% от количеството и повече). Друго изследване показа, че постъпването в кръвта на несмлени хранителни протеини при здрави хора представлява 2% и повече. (Husby S. et al. Scand. J. Immunol., 1985; 22: 83-92)

Обикновено преминаването на хранителни вещества става през чревната клетка (трансцитоза). Но части от големи молекули винаги успяват да влязат във вътрешната среда на организма през междуклетъчното пространство на чревните клетки, както и в онези точки, където има дефекти в лигавицата. Тогава възниква хранителната левкоцитоза. Тя е един вид остър имунен отговор на клетките към чуждородните вещества, при който се осъществява синтез на антитела и фагоцитоза на антигени.

2) Образуване на антитела

Процесът на синтез на антитела спрямо хранителните протеини и техните продукти на разпад протича на етапи. Първоначално макрофагите и другите фагоцитни клетки, в отговор на проникването на антиген в тялото, го поглъщат и преработват във форма, достъпна за Т и В лимфоцитите. Последните, получавайки специфичен стимул от третирания антиген и специален сигнал от Т клетките, започват масово производство на необходимите антитела. Една активирана В клетка е способна да генерира до 2000 молекули на антитела в секунда! При това общият брой различни видове антитела при възрастен човек се измерва в милиони.

3) Опсонизация и фагоцитоза

Опсонизацията е процес на адсорбция на антитела или други специфични протеини на повърхността на чужди частици, което стимулира и улеснява фагоцитозата на тези антигени.

Фагоцитоза на опсонизиран антиген от неутрофил

Опсонизираният антиген се свързва с фагоцитната клетка чрез взаимодействието на рецепторите на клетъчната повърхност с фрагмент на антитялото. На следващо място протича процесът на абсорбция на антигена, който е свързан с активирането на вътрешноклетъчни механизми, насочени към унищожаване на чужди агенти. Фагосомата, образувана в резултат на абсорбцията на опсонизирания антиген, се слива в клетката с лизозоми, образувайки фаголизозом. В тази органела става окончателното унищожаване на антигени от каталитичните ензими.

Отрицателните ефекти на хранителната левкоцитоза

1) Организмът е принуден да изразходва значителни енергийни и материални ресурси за синтеза на антитела и неутрализирането на хранителните антигени. Когато ядете белтъчна храна, до 30% от калориите отиват за собственото й храносмилане.

2) В процеса на активна фагоцитоза се образува голям брой свободни радикали, които унищожават не само чуждите вещества, но и собствените клетки, както и увреждат междуклетъчната субстанция в мястото на възпаление.

3) Развитието на възпалителния процес води до влошаване на микроциркулацията на тъканите и появата на подуване на чревната лигавица. Поради това тонусът на гладките чревни мускули на човека намалява и се влошава реабсорбцията на чревните газове. В резултат на това перисталтиката се забавя и обемът на корема се увеличава.

Има още едно важно и интересно следствие от хранителната левкоцитоза върху човешкото тяло и психика, но подробното й обмисляне изисква отделен преглед на информацията. Накратко можем да кажем следното: антитялообразуващата активност на В клетките се придружава от синтеза на ендорфини. Ефектът от действието на тези психоактивни вещества подтиска симпатиковата регулация, увеличава продължителността на съня и притъпява когнитивните функции на мозъка.

Заключение

В днешно време много пропагандатори на суровоядството спекулират по темата с хранителната левкоцитоза, възползвайки се от неосведомостта на хората.

Не трябва да се забравя, че докато човек е жив, тялото му ще отхвърля всички съединения, които не са записани в неговия генотип. Ако някой пропагандатор на суровоядството твърди, че например протеините на суровите бобови растения или на което и да е друго растение са родствени на организма на човека и не предизвикват реакция на хранителна левкоцитоза, то това показва само пълната некомпетентност на такъв автор.

Единственият начин да намалите тежестта върху имунната система след хранене е не да разделяте продуктите на животински или растителни, варени или сурови, а да ограничите храната с висока концентрация на протеини!

Само при отсъствието на високопротеинова храна в организма на човека, хранителната левкоцитоза е наистина минимална, което позволява на организма да забави метаболизма, да предотврати преждевременното свободнорадикално стареене на тъканите и да намали натоварването на имунната система. А най-забележителното при нискобелтъчното  хранене на основата на плодове и зеленчуци е безпричинната еуфория и невероятното състояние на лекота на тялото, които с неустоима сила привличат към себе си човек, който ги е почувствал. Преживявайки това поне веднъж, вие просто няма да можете да живеете по друг начин!

Източник: artemu238.livejournal.com

[1] Хелминти (на гръцки: helminthos – червеи) е общото название на паразитни червеи, обитаващи в гостоприемник (човек или животно).