Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05 11:12 - НОВИЯТ ПЪТ НА КОПРИНАТА
Автор: uaklamat Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 230 Коментари: 0 Гласове:
3



НОВИЯТ ПЪТ НА КОПРИНАТА
 
Колкото и да е странно, тези дни вниманието на водещите световни средства за масова информация не беше насочено към провежданото в Китай на това най-голямо международно събитие – форум, посветен на новия път на коприната.

Защо е така?

Новият път на коприната – НПК – е най-глобалната инициатива на Си Дзинпин, който встъпи в длъжност като ръководител на КНР през 2013 г. Концептуално, новата инициатива за световен ред и съвместно развитие противоречи на обичайната колониална схема „ Ти умри днес, а аз – утре”.

Същността на концепцията е проста: вземайки за основа древния и действително съществуващ търговски път, той да се превърне в символ на съвместното развитие – без войни и конфликти, без отделени роли на надзирател и роб – заедно да се развива реалната икономика на всички региони: от оптимизацията и поевтиняването на логистиката, до установяването на общи стандарти и регламенти за производство, сваляне на митническите бариери и въвеждането на общи „правила на играта”.

На практика почти веднага са обозначени и контурите на новия проект. Целевата задача е да се опрости за отдалечените от Китай региони с висока покупателна способност (напр. Западна Европа) получаването на китайска продукция и влагането на средства в китайския сектор на реалната икономика. Снижението на себестойността, на разходите за доставка и разходите за преодоляване на митническите граници – всичко това ще създаде резерв за китайската индустрия, ще стимулира ръста и ще направи вечни мечти мисленето, че „ако нещо се случи, Европа във всеки един момент ще възстанови своето производство”.

В действителност в средите на възпитаните на компютърни игри хора съществува митът, че производството е такова нещо, което може с мишката да се пренесе от една точка на света – в друга, и на новото място от тази точка, подобно на старото място, излизат стоки и се сипят пари в бюджета.

Обикновено това се формулира по следния начин: „Фирмата Apple има 100 милиарда долара. Това са все едно 100 завода, оценени по 1 милиард всеки. Т.е. във всеки един момент те кликват с мишката, при тях се появяват заводи и те започват да произвеждат”. Този мит вече е на 10 години, той няма никакво развитие  и причините за това са много – от липсата на необходимата квалификация на персонала в страните, където вече много години нищо не се произвежда (опитайте се да намерите опитен началник на цех в страна, в която всички работят или на бензиностанции, или се учат за финансови директори), до липсата на навици за създаване на някакво производство (т.е. хората буквално не разбират какво да правят след операцията „купих всичко необходимо според указанията”).

За да си остане митът за вътрешно- европейска и вътрешноамериканска „утеха”, НПК ще направи стоките на страните-участнички още по-изгодни. Нека хората да вярват в специалната „постиндустриална икономика”, където може да има мобилни приложения и да се обличат в перспективни уеб-платформи. Докато тази вяра съществува, трябва спокойно да се фиксира лидерството в реалната икономика, закрепвайки го за дълги години напред, ако не и за цяла епоха.

Логистичният аспект на НПК е напълно разбираем и по простата причина, че Китай е безспорен лидер в транспортните технологии. Такова количество и качество на мостове, пътища, железопътна инфраструктура, та дори и скоростни влакове и магистрали, няма никъде другаде по света и една от причините за вътрешно-китайския бум на интернет търговията е в това, че вътрешно-китайската логистика е евтина и ефикасна. До най-далечното село  държавата ще прокара качествен път и високоскоростен интернет достъп. Би било странно, ако Китай не реши да разпространи в останалия свят успешният опит на страната с повече от милиардно население.

Изгодата за всички участници е разбираема и очевидна за всички участници, но не само за тях.

Новият път на коприната ще послужи за тласък не само на тези, които се заинтересуваха от тази инициатива от гледна точка на участие, но и на тези, които се опитват да извлекат бърз емоционален (насочен в необходимата посока) резултат и той да се монетаризира.

Освен чисто логистичният аспект и очевидността, че страните от „Пояса и пътя” ще получат плюсове в развитието на нарасналата потребност от инфраструктурно и друго обслужване, има и още един момент.

Този важен момент е самата концепция за пътя.

Китай предлага именно общ път – по който всеки ще трябва да премине самостоятелно. Ще допусне своите грешки, ще получи своите преимущества. Пътят е общ, но трябва да се премине самостоятелно – това е една от базовите концепции на китайския манталитет. Сравнете го с диаметрално противоположния подход на другия манталитет: „Трябва да изкопираме това, което е направил господарят и тогава, който най-добре изкопира, ще го наградят с възможността да му прислужва в най-нарядната ливрея.” Научената безпомощност на подхода „За нас е по-лесно, когато ни казват какво да правим, показват ни образец, дават ни best practice и типови варианти, а ние просто ги повтаряме”, се сблъсква с „Ето ти път – върви по него сам”. Първият не изисква включването на разума и мозъка и с него са свикнали, а вторият е интересен с това, че е ясно, че всички допълнителни рискове ще бъдат компенсирани от това, че получените резултати ще бъдат твои. 

Накратко казано, тези, които са свикнали с варианта "Белият господар ще дойде, ще направи пристанище, ще назначи генерал-губернатор, а ние ще носим чувалите на кораба, а който най-добре ги носи — него може да го вземат на кухнята в господарския дом" (като цяло непроменен през годините и сега значително проявен например във филиалите на глобалните корпорации и глобалния бизнес-манталитет), — но с това ситуацията "Ето ти път — тръгвай, ние ще вървим заедно, но не ние ще те водим и не ние ще ти диктуваме — ще правиш всичко сам" заплашва в огромна степен на дискомфорт и объркване. Та нали придобитата инфантилност буквално крещи, че това е лошо и опасно.

Поради това тука е заложен конфликт на най-дълбоко ниво и концепцията на НПК действително е сериозно идеологическо предизвикателство. Първото глобално предизвикателство — не на нивото "ние ще построим повече авионосци" / "ние първи ще направим процесор с „големи гигахерци" / "първо у нас ще постъпят в продажба актуалните за сезона панталони на раета", а на фундаментално ниво.

Източник: https://ria.ru/world/20170515/1494296761.html

Превод:

В. Динкова




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: uaklamat
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 4441
Постинги: 15
Коментари: 1
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930