Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05 18:04 - Пътят на живота
Автор: uaklamat Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 173 Коментари: 0 Гласове:
1



 ПЪТЯТ НА ЖИВОТА
Л. Н. Толстой

т. 45

1910

1. За да може човек да преживее живота си добре, той трябва да знае какво трябва и какво не трябва да прави. За да знае това, той трябва да разбира какво представлява той самият и светът, в който живее. На това са учели във всички времена най-мъдрите и добри хора на всички народи. Тези учения са сходни в най-важното и съвпадат с това, което разумът и съвестта говорят на всеки човек. Това учение е следното:

2. Освен това, което ние виждаме, чуваме, докосваме и за което знаем от хората, има и нещо, което не виждаме, не чуваме и не докосваме, и за което никой нищо не ни е говорил, но което познаваме най-добре от всичко на света. То е онова, което ни дава живот и на което ние казваме „аз”.

3. Това невидимо начало, даващо ни живот, ние признаваме във всички живи същества и то е особено живо в подобните на нас същества – в хората.

4. Това всемирно, невидимо начало, даващо живот на всичко живо, съзнавано от нас в самите себе си и признавано за съществуващо в подобните нам същества – в хората, ние наричаме душа, а самото в себе си, това всемирно невидимо начало, което дава живот на всичко живо, ние наричаме бог.

5. Човешките души, отделени една от друга и от бога чрез телата, се стремят към съединение с тези, от които са отделени и постигат това съединение с душите на другите хора чрез любовта, а с бога – чрез съзнанието на своята божественост. В това все по-голямо и по-голямо съединение чрез любовта с душите на другите хора и с бога – чрез осъзнаване на своята божественост, се състои смисълът и благото на човешкия живот[1].

6. Все по-голямото и по-голямо съединение на човешката душа с другите същества и бога, и следователно максималното човешко благо се достига като се освобождава душата от това, което пречи на любовта към хората и на съзнаването на собствената си божественост, а именно греховете, т.е. подчиняването на желанията на тялото, на съблазните, т.е. лъжливите представи за благото и суеверията, т.е. лъжовните учения, оправдаващи греховете и съблазните.

7. Греховете, които пречат на съединяването на човека с другите същества и с бога, са: греховете на чревоугодието, т.е. преяждането, пиянството;

8. Греховете на блудството, т.е. половата разпуснатост;

9. Греховете на безделието, т.е освобождаване на себе си от труда, необходим за удовлетворяване на собствените потребности;

10 Греховете на користолюбието, т.е. придобиване и съхраняване на имущество с цел използване труда на другите хора;

11. И най-лошите от всички грехове – греховете на разединяването: завист, страх, осъждане, враждебност, гняв, въобще недоброжелателство към хората. Такива са греховете, които пречат на съединението на човешката душа с бога и другите същества чрез любовта.

12. Съблазните, които влекат хората към греховете, т.е. погрешните представи за отношенията на хората помежду им, по същество са съблазните на гордостта, т.е. на грешната представа за своето превъзходство над другите хора;

13. Съблазните на неравенството, т.е. грешната представа за възможността хората да се делят на висши и низши;

14. Съблазните на управлението, т.е. грешната представа за възможността и правото на едни хора чрез насилие да уреждат живота на други хора;

15. Съблазните на наказанието, т.е. грешната представа за правото на едни хора в името на справедливостта или с цел подобряване, да се прави зло на хората;

16. И съблазните на тщеславието, т.е. погрешната представа, че човешките постъпки могат и трябва да се ръководят не от разума и съвестта, а от мнението на хората и от човешките закони.

17. Такива са съблазните, които водят хората към греховете. А суеверията, които оправдават греховете и съблазните са: суеверието в държавата, суеверието в църквата и суеверието в науката.

18. Суеверието в държавата се състои във вярата, че е необходимо и благотворно едно малцинство от безделници да властва над мнозинството от работни хора.

19. Суеверието в църквата се състои във вярата, че непрекъснато изясняваната на хората религиозна истина е била веднъж завинаги открита и че някои хора, присвоили си правото да учат хората на истинска вяра, обладават тази единна, веднъж за винаги изразена религиозна истина.

20. Суеверието в науката се състои във вярата, че единното, истинното и необходимото на хората знание се състои само от онези, случайно избрани от цялата безгранична област на знания, някакви фрагменти, които в по-голямата си част са ненужни знания, и които за известно време са обърнали върху себе си вниманието на шепа хора, освободили се от необходимия за живота труд и поради това водещи безнравствен и неразумен живот.

21. Греховете, съблазните и суеверията, които пречат на единението на душата с другите същества и с бога, лишават човека от присъщото му благо и поради това, за да може човек да се ползва от това благо, той трябва да се бори с греховете, съблазните и суеверията. В тази борба човекът трябва да полага усилия.

22. Тези усилия винаги са във властта на човека, първо, защото се правят в настоящия момент, т.е. в тази безвременна точка, в която миналото се докосва до бъдещето и в която човек винаги е свободен;

23. Второ, тези усилия са му подвластни и поради това, че те се състоят не в извършването на някакви неизпълними постъпки, а само във въздържание, което винаги е възможно за човека: усилия за въздържане от постъпки, които са противоположни на любовта към ближния и на съзнанието на човека за божественото начало в него.

24. Усилията за въздържане от думи, които са противоположни на любовта към ближния и на съзнанието на човека за божественото начало в него.

25. Усилията за въздържане от мисли, които са противоположни на любовта към ближния и на съзнанието на човека за божественото начало в него.

26. Човек се тласка към греховете чрез поощряване на телесните желания и затова в борбата с греховете той трябва да приложи усилия за въздържане от постъпки, думи и мисли, поощряващи желанията на тялото, т.е. усилия за отричане от тялото.

27. Към всички съблазни човек е воден от лъжливата представа за превъзходството на едни хора над други и поради това, в борбата със съблазните, човек се нуждае от усилия за въздържане от постъпки, думи и мисли, които го извисяват над другите, т.е от усилия за смирение.

28. Към всички суеверия човек е воден от допускането на лъжата и затова в борбата със суеверията на човек са нужни усилия, за да се въздържа от противни на истината постъпки, думи и мисли, т.е. усилия за правдивост.

29. Усилията за самоотречение, смирение и правдивост, като унищожават в човека препятствията към единението на неговата душа чрез любовта с другите същества и с бога, му дават винаги достъпното за него благо и затова, струващото се на човека зло е само указание за това, че човек погрешно разбира своя живот и не прави това, което му дава свойственото му благо. Зло няма.

30. По същия начин и това, което на човек му изглежда като смърт, е само за тези хора, които определят своя живот във времето. А за хората, които разбират живота именно в това, в което той действително представлява, в усилието, осъществявано от човека в настоящето с цел освобождаването си от всичко, което му пречи на единението с бога и другите същества, няма и не може да има смърт.

31. За човека, разбиращ своя живот само по начина, по който може да бъде разбран – като все по-голямо и по-голямо единение на неговата душа чрез любовта с всичко живо и чрез съзнанието на своята божественост – с бога, достигано единствено чрез усилието в настоящето, не може да стои въпросът, какво ще стане с душата му след смъртта на тялото му. Душата не е била и няма да бъде, а винаги е в настоящето. А как душата ще се съзнава след смъртта на тялото, не е дадено на човека да го знае, а и не му и трябва.

32. На човека не му е дадено да знае това, за да може да напряга душевните си сили не за да се грижи за положението на своята отделна душа във въображаемия друг, бъдещ свят, а само за достигане в този свят, сега, на напълно определеното и не нарушаваното от нищо благо от единението с всички живи същества и с бога. На човек не му трябва да знае какво ще стане с душата му, защото ако той разбира живота си както трябва да бъде разбиран, като непрестанно все по-голямо и по-голямо възсъединяване на душата си с другите същества и с бога, то неговият живот не може да бъде нищо друго, освен самото това, към което се стреми, т.е. с нищо ненарушимо благо.
Превод: 
В. Динкова


[1] Благопозитивен обект на интереса или желанието на човек. В етичен смисъл, понятието Б. съвпада с понятието добро”. Според Прокъл, за всеки съществуващ предмет или същество благо е това, което съхранява неговата същност и чрез това поддържа неговото битие Начала на теологията»). Аристотел различава три вида блага: телесни (здраве, сила и т. н.), външни (богатство, чест, слава и т. н.) и душевни (острота на ума, нравств. добродетел и т. н.). Елините набелязали вътрешното тъждество между благо-божество-ум. Новоевроп. философия подчертава ролята на субекта в определението на нещо като благо (Хобс, Спиноза: Благо е това, към което се стреми човек, това, което му е нужно). (бел. на прев.)




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: uaklamat
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 3078
Постинги: 13
Коментари: 1
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031