Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2017 15:05 - Класификация на нравствените типове личности
Автор: uaklamat Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2200 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Фрагмент от статията на Е.Ш. Бух „Лесгафт и неговата теория за формиране на нравствените основи на личността”

 

Каква е същността на закономерностите на развитие на човека, открити от Лесгафт?

Неговата научна теория за разлика от много педагогически съчинения не съдържа добри пожелания или ценни указания. Тя може да се изложи на строг, почти математически език. Трябва само да се спазва еднозначното разбиране на терминологията и на източниците за едни или други твърдения.

Основната теорема на П.Ф. Лесгафт може да се формулира така:

Всяко дете, родено без патология, може да израсне като високо-нравствена личност, ако му бъдат създадени условия за възпитание и самовъзпитание, близки до нормалните. Предварително ще определим термините.

1.         Високо-нравствена личност – това е човек добродушен, трудолюбив, мъдър и правдив. Ясно е, че високо-нравствената личност може да притежава много други положителни качества, но това е този минимум, без който няма такава личност.

2.         Добродушен – обичащ хората, стремящ се да прави добро на хората.

3.         Трудолюбив – получаващ удоволствие от труда за общото благо (терминът „трудохолик” няма нищо общо с трудолюбието).

4.         Мъдър – способен да предвижда последствията от своите и чуждите постъпки.

5.         Правдив – никога да не отстъпва от истината, не търпящ лъжата и лицемерието.

6.         Нормални условия за възпитание – това са именно тези условия, които са нужни за формиране на високо-нравствена личност и които ще бъдат по-подробно изложени по-нататък.

7.         Възпитанието – това е процесът на усвояване от детето на опита на предишните поколения.

8.         Самовъзпитанието . процес на изработване от самия човек на стереотипите на своето поведение.

За намиране на обективните закономерности на процесите на възпитание и самовъзпитание, П.Ф. Лесгафт е разработил своя методика за изучаване на личността на всеки един етап от нейното развитие. Необходимо е да се отделят и да се изучават поотделно:

·           Какво е дала природата на човека;

·           Какво е дала на човека околната среда;

·           Какво е постигнал човекът сам по себе си.

КАКВО Е ДАЛА ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА

Аксиома 1

Най-важният орган на човека – кората на главния мозък – към момента на раждане не е изцяло формиран. Процесът на формиране, съзряване и специализация на полушарията на новата кора продължава до 12-14 годишна възраст.

П.Ф. Лесгафт полага този факт в основата на цялата си теория. По природа всеки нормално роден човек получава комплекс от наследствени и вродени качества. Това са остротата на зрението, остротата на слуха, обонянието, вкуса и осезанието. Но най-яркото качество, правещо впечатление от момента на раждането на човека, е неговият темперамент.

Според П.Ф. Лесгафт – темпераментът е свойство на нервната система, определящо бързината и силата на реакция на човека на външните и вътрешни дразнители. Бърза и силна реакция – холерик, бърза и слаба реакция – сангвиник, бавна и силна реакция – меланхолик, бавна и слаба реакция – флегматик.

Различните учени включват в понятието „темперамент” много други проявления на човека. Но изучавайки теорията на Лесгафт трябва да помни, че в нея терминът „темперамент” означава изцяло динамичните характеристики на нервната система и нищо повече. Темпераментът няма отношение към нравствеността. Флегматикът може да бъде високо-нравствен, а може да бъде и циничен. Темпераментът е естественото проявление на свойствата на нервната система на една единствена и неповторима личност. Темпераментът трябва да се възприема като обективна реалност, без да се правят опити за промяна – това може да причини непоправима вреда на детето[1]. Най-важната отличителна черта на всеки родил се човек са присъщите му човешки инстинкти.

Инстинктите – това са свойства на нервната система, задаващи направлението на действие на човека в различни жизнени ситуации.

Няма да се спираме присъщите на всяко живо същество инстинкти за самосъхранение и продължаването на рода. Лесгафт обръща особено внимание на тези инстинкти, действието на които осигурява превръщането на родилото се на тоя свят дете в творческа човешка личност.

Аксиома 2

Всяко здраво родено дете е надарено от природата с инстинкти за любознателност, впечатлителност и имитация, свободното проявяване на които осигурява максималното развитие на целия заложен в него от природата потенциал на „разумен човек, на високо-нравствена личност.”

И така, на въпроса какво е дала природата на човека, отговаряме:

·           неговия личен темперамент;

·           инстинктите за любознателност, впечатлителност и имитация, с присъщата само за този човек сила на проявления и ярко или неярко изразени зачатъци за различни способности.

КАКВО ДАВА НА ЧОВЕКА ОКОЛНАТА СРЕДА

Под околна среда Лесгафт разбира не само предметите, които са достъпни за детето, и явленията, свидетел на които се явява, но и всички хора, с които общува детето – родители, възпитатели, съседи, разбира се и детската градина, училището и улицата.

Аксиома 3

През първите 12-14 години, които единствено могат да се нарекат период на възпитание, околната среда изцяло определя процеса на формиране на човешката личност. Много хора не възприемат веднага тази аксиома, но се съгласяват с нея в процеса на изучаване на теорията на Лесгафт.

Инстинктите за любознателност, впечатлителност и имитация заставят детето упорито да се труди, да усвоява заобикалящия го свят, език и поведение на възрастните. Именно тези инстинкти стават движещата сила на възможното (при определени условия) умствено и нравствено развитие.

Но тези инстинкти за съжаление са значително по-слаби от инстинкта за самосъхранение и при неблагоприятни условия лесно могат да бъдат унищожени даже в първите часове и дни от живота на детето. Тогава целият процес на развитие на човешката личност става проблематичен. Ако човек през първите часове и дни на своето съществуване е обкръжен от любов и човешко внимание, той започва да се развива като личност. Любознателността заставя детето да изучава околния свят. То съсредоточава вниманието си върху всеки нов предмет и явление, стреми се да използва всички свои сетивни органи. Грижовните възпитатели трябва да осигурят постепенната поява на нови и нови предмети и явления, които са достъпни за вниманието на детето. Впечатлителността на детето се проявява в това, че то преживява всички контакти с новите предмети и явления, като се радва или  се разстройва.

Инстинктът за имитация заставя детето да се опитва да възпроизведе всички действия на възрастните. То започва и да говори, и да ходи, и да извършва действия, подражавайки на околните. След няколко повторения реакцията на дадена ситуация става автоматична, т.е. изработва се условен рефлекс.

По този начин, благодарение на активното общуване с възрастните, всички сформирани кори на главния мозък от момента на раждане се включват в активна работа. Протича нормално развитие на разсъдъка, в паметта се натрупват знания и опит.

Разсъдък — способност към възприемане, класифициране, запомняне и възпроизвеждане на цялата информация, постъпваща към сетивните органи на човека.

Според Лесгафт тази способност се определя от формираната и действаща от момента на раждане част от кората на главния мозък.

Основен етап в развитието на разсъдъка е периодът на доучилищното развитие. Доколко ефективно ще се използва от детето това време изцяло зависи от това, доколко околната среда е способствала за проявата на инстинктите за любознателност, впечатлителност и имитация. Най-важното условие за тяхното свободно проявление е постоянното усещане от страна на детето на своята защитеност, грижата на възрастните за неговите нужди (но не и за неговите капризи!)[2].

Според Лесгафт на третата година от живота завършва формирането на първите участъци от новата кора на главния мозък. Лесгафт е бил убеден, че именно тази формираща се в процеса на възпитание част от мозъка е отговорна за функциите на разума и за духовно-нравствената сфера.

Разум — способност за абстрактно мислене, анализ и обобщение (ако развитието на разсъдъка се характеризира с опитност, то развитието на разума се характеризира със способността да се предвижда и да се твори новото). Духовно-нравствената сфера – е способността към самоанализ, преживяване на чувствата на любов, дружба, красота, това е постоянно действащата съвест[3] и строгият вътрешен закон за свобода, добро, правда и справедливост.

Мария Монтесори (известен педагог от Италия[4]) от своя опит установила, че възрастта 2 години и половина е границата, след която всяко здраво дете става способно да се включва в процеса на интелектуално и нравствено развитие.

Най-важното положение на П.Ф. Лесгафт се състои в това, че новите сформирани участъци на кората могат да се включат в общата работа на мозъка, но могат и да не се включат. В последния случай човек пораства, като остава в умственото си развитие на нивото на три годишно дете. Паметта му може прекрасно да се развива, но способността към абстрактно мислене, към духовно-нравствени търсения, към самоанализ не се проявяват при него.

За да могат новосформираните участъци на кората да се включат в работата на мозъка са необходими определени условия. П.Ф. Лесгафт е наблягал основно на две необходими условия:

·           активна, последователно усилваща се работа на съседните по-рано сформирани зони на кората;

·           задължителна липса на прибързаност при изработването на реакция на получената информация. Бързата реакция се получава на подсъзнателно или разсъдъчно ниво, разумът за оценка на информацията и изработване на реакция, изисква време.

·           По този начин според П.Ф. Лесгафт на третата година от живота при благоприятни условия на околната среда в детето се развиват паралелно разсъдъкът и разумът. Ако развитието на разума не е започнало, подрастващото дете се научава, като се опира на силно развитата си памет, да имитира при необходимост поведението на разумен човек. Приблизително към пет годишна възраст започват да съзряват най-сложните полета на кората на главния мозък. С тяхното включване в работа може да започне нравственото развитие на детето. Многолетните наблюдения на Лесгафт показали, че този процес може да протича само на базата на развиващия се разум. Ако разумът не е започнал да се развива, за нравствено развитие и дума не може да става. За нравственото развитие е необходимо тясно общуване на детето с нравствен възпитател на новото ниво. Поведението на любимия възпитател става еталон, към който се стреми детето даже без да го осъзнава. Към седмата година при благоприятни условия в детето се формират собствени нравствени основи. Собствените нравствени основи са едно от най-важните открития на П.Ф. Лесгафт. Фактически това е този вътрешен нравствен закон на човека, от който се е възхищавал, но не е могъл да обясни Емануил Кант. Собствените нравствени основи – това е вътрешният нравствен закон на човека, от който той не може да отстъпи при никакви обстоятелства, това са неговите представи за добро, правда, справедливост, свобода – плод на неговата собствена напрегната мисловна дейност[5].

Ако условията на средата не благоприятстват нравственото развитие, то собствени нравствени основи не възникват. В най-добрия случай такова дете чрез паметта си усвоява нравствените норми на своята среда и се прави, че ги изпълнява. Но в критична ситуация неговите действия се ръководят от инстинкта за самосъхранение, а за нравствените норми то даже няма да си спомни.

Поради различните условия на възпитание, към седмата година децата вече значително са различават по нивото на физическо, умствено и нравствено развитие. И като правило тези различия по-нататък слабо се променят. Обобщената представа за нивото на физическо, умствено и нравствено развитие на човека Лесгафт е нарекъл нравствен тип на личността и е посочил, че главният фактор, от който зависи към какъв нравствен тип на личността ще принадлежи човек, е характерът на въздействие на обкръжаващата го среда. За да се напълни понятието „нравствен тип на личността” с конкретно съдържание, трябва да се научим да определяме неговите проявления.

П.Ф. Лесгафт е разработил ясна методика за определяне на нравствения тип: необходимо е да се разграничи и последователно да се определи отношението на човека към:

·        към себе си;

·        към хората;

·        към истината;

·        към работата.

 

КЛАСИФИКАЦИЯ НА НРАВСТВЕННИТЕ ТИПОВЕ ЛИЧНОСТИ

Принадлежността на хората към различните нравствени типове се определя основно от тяхното различие в степента на развитие на разсъдъка, разума и духовно-нравствената сфера. Лесгафт е съставил своята класификация на основата на наблюдения върху седемгодишни деца, когато различията са най-силни и все още не са замаскирани от последващ опит.

 

1. Неправдиви типове

Особено силно се отличават тези типове, при които развитието на разума даже не е започнало. Това са неправдивите типове. По нивото на психично развитие те са останали за цял живот на нивото на тригодишна възраст, даже да са получили диплома за висше образование.

Лесгафт е описал два такива типа – лицемерния и меко-подтиснатия.

Лицемерният тип — това не е лицемерен човек, съзнателно прикриващ своята злонамереност с престорена доброжелателност. Човекът от лицемерния тип безсъзнателно, инстинктивно променя поведението си, за да се хареса на околните хора.

По отношение на себе си - не е способен да се отнася критически. Винаги е доволен от себе си и от своя начин на живот. Обича лакомствата, украшенията, всякакви блестящи дрънкулки. Може да открадне харесалата му вещ и веднага да си я сложи.

По отношение на хората — винаги се приспособява към околните. Стреми се винаги да се хареса. Към хората няма никакви чувства. Чувствата дружба, любов за него са недостъпни. Към тези, от които зависи, демонстрира силна привързаност. Ласкател. Охотно клевети и донася. Извършва предателство без да осъзнава мерзостта на такава постъпка.

По отношение на истината — лъже свободно, понякога даже без сам да забележи. Уличен в лъжа, веднага измисля друга лъжа.

По отношение на работата — от всякаква работа се стреми по-скоро да се отърве. В същността на работата не вниква. Препятствията се стреми да заобиколи с хитрост. Ленив човек.

Условия за възникване на лицемерния тип — пълно отсъствие на любов и уважение един към друг, на правдивост в околната среда. Детето задълго е оставяно без всякакво внимание от страна на възрастните, бивало е свидетел и даже участник в банкети, пияни свади, злословия и сведения за дребнави сметки на възрастните.

Меко-подтиснат тип

По отношение на себе си – в зависимост от обстоятелствата или горчиво се оплаква от съдбата си, или с важност поучава околните как да живеят. Нечистоплътен. Постоянно е зает с удовлетворяване на животинските си потребности. Яде много и безразборно.

По отношение на хората — пред тези, от които зависи – угодничи и се подмазва. Тези, които зависят от него – важно поучава. Може набързо да предаде доверилия му се човек.

По отношение на истината — лъже само под страх от наказание за прегрешение. Може да прехвърли вината си на всеки друг. Страхлив.

По отношение на работата — нито една работа не може самостоятелно да започне и да я доведе до край, ако не са го научили на нещо. Готов е да важно да поучава всички. Бои се от нова работа. Ленив е.

Условия за възникване на меко-подтиснатия тип – страстно любещата детето неразумна майка го е предпазвала от най-малките грижи и затруднения. Неразумната любов потиска детето по-силно, отколкото тоягата. Нямайки възможност да се заеме с някаква разумна дейност, детето остава безпомощно, безинициативно и безотговорно. Такъв резултат се получава в детско учреждение, където строго се съблюдава установеният ред и липсва внимание към отделното дете.

 

2. Условно-правдиви типове

При много от днешните ученици въпреки наличието на известно развитие на разума, духовно-нравственото развитие не е започнало. През целия си живот те остават на нивото на нравствено развитие на петгодишна възраст. Това са условно-правдиви типове. Те могат пламенно да говорят за високи нравствени ценности, но в живота никога на се ръководят от тях. Полученото образование не повишава тяхното нравствено ниво.

П.Ф. Лесгафт описва два такива типа: честолюбив и злобно-подтиснат.

Честолюбив нравствен тип

По отношение на себе си — много акуратен, грижи се за външния си вид. Постоянно говори за своите достойнства, знания, връзки, познанства. Стреми се да командва, да се отличи, да получи награда. Не е способен да признава грешките си. Ако му посочат негова грешка, дълго и мъчително преживява и отмъщава на този, който е забелязал грешката му.

По отношение на хората — не търпи съперници. Стреми се да се избави от тях на всякаква цена. Ако може — унищожава ги. Старае се за използва хората в своите дела. При това се грижи за тях, помага им, но след това губи интерес към тях. Когото не може да използва – го презира. Ласкае авторитетите. Не познава любовта и дружбата, но може да ги изобрази.

По отношение на истината  - може да излъже „в полза на делото”. Често лицемерничи. Демагог.

По отношение на работата — там, където предполага да се отличи – работи страстно, до забрава, може да се прочуе като работохолик. Убеден е, че за постигането на целта всички средства са добри. При неудача, губи интерес към работата. Към другите дела е равнодушен. Ленив.

Условия за възникване на честолюбивия тип – възрастните са се грижили за другите деца, а към него са били равнодушни. Като протест в него е расло страстно желание да докаже своето превъзходство. Или обратно, постоянно са го хвалили, награждавали, демонстрирали са неговите успехи пред роднини и познати. При него възниква слабо чувство за собствена необикновеност, което изисква постоянно потвърждаване.

Злобно-подтиснат тип

По отношение на себе си— слабо се грижи за своя външен вид. Болезнено реагира на унижаването на своето достойнство (даже мнимо). Състоянието на апатия може внезапно да се смени от бурна, често разрушителна дейност. Неочаквано даже за себе си може изведнъж да ощипе или блъсне съседа си.

По отношение на хората – дружи с хора от своя тип, дели с тях каквото има. Към останалите се отнася подозрително или презрително. Този, когото е признал за свой лидер, му служи самоотвержено. Може да защити слабия човек, но може и жестоко да издевателства над него.

По отношение на истината — лъже само с отрицание (не съм аз, не зная). По отношение на „своите” е честен и отзивчив.

По отношение на работата — винаги е загрижен да не направи повече, отколкото се изисква. Заповедите се старае да не изпълнява или да направи обратното. За удовлетворяване на своето желание е готов планини да повдигне, в останалите случаи е ленив.

Условия за възникване на злобно-подтиснатия тип — атмосфера на злоба, грубост, недоверие, обвинения, наказания, забрани и оскърбления. От детето изискват това, което то още не е способно да изпълни, а след това наказват за неизпълнение на изискванията. В детето като отговор на това расте злобата и омразата. По този начин детето е обречено да попадне в групата на условно правдивите типове, ако при неговото възпитание не е имало стимули за развитие на духовно-нравствената сфера.

 

3. Правдиви нравствени типове

Третата група нравствени типове са хората от правдивите нравствени типове, получили възможност в процеса на възпитание да развият в пълна степен своя разсъдък, разум и духовно-нравствена сфера. В тяхното съзнание са възникнали собствени нравствени основи, които ръководят тяхната практическа дейност. Наличието на този вътрешен закон в съзнанието на човека е най-важното отличие на правдивите нравствени типове от всички останали. Те целеустремено се занимават със своето образование и със задълбоченото изучаване на избраната от тях сфера на дейност.

П.Ф. Лесгафт е описал два такива типа — добродушен и трудолюбив.

Добродушен нравствен тип

По отношение на себе си — не се грижат за своя външен вид, но той е приличен. Имат развито чувство за собствено достойнство, самоконтрол и самоанализ. Не обичат украшенията, наградите, поощренията. Когато го хвалят, изпитва желание да избяга, да се скрие.

По отношение на хората — към всички се отнася еднакво, вежливо, внимателно. Проявява силни чувства на любов, дружба, патриотизъм. От лицемерите и лъжците се стреми да страни. За несправедливо обидените се хвърля безразсъдно в бой.

По отношение на истината — никога не лъже и не лицемерничи. Не търпи това в другите. Ако не може да се дистанцира, осмива ги.

По отношение на работата – търси работа, на която може изцяло да се отдаде. На избраното поприще работи целеустремено, привлича сътрудници. Постиженията го радват и стимулират за нова дейност. Неуспехът предизвиква самокритика и нова енергия. Понякога изоставя делата и се отдава на света на фантазиите. За физически труд е слабо подготвен.

Условия за възникване на добродушния тип — заможност, но без разкош. Постоянно общуване с любящ нравствен възпитател. Отсъствие на потискащи условия. Голям избор на интересни развиващи занятия и игри с връстниците. Недостатъчна възможност за трудова дейност.

Трудолюбив нравствен тип

П.Ф. Лесгафт употребява термина «угнетен», с което подчертава определена негова скованост, интелектуална ограниченост.

По отношение на себе си — акуратен. Има чувство за собствено достойнство. Изключително скромен. Не познава себе си, никакви особени способности. Личните потребности са минимални.

По отношение на хората — грижи се за тези, които имат нужда. Към всички е внимателен. Проявява силни чувства на любов, дружба, патриотизъм. Страни от непорядъчни хора.

По отношение на истината — не лъже и не лицемери, поддържа тези, които се борят за истината. Стеснява се да се изяви пръв.  

По отношение на работата — постоянно се труди, с желание помага на другите. При неуспех не отпуска ръце, търси причината в себе си. Смята себе си за неспособен за мащабно планиране, за широки обобщения.

Условия за възникване на трудолюбивия тип — неосигуреност на семейството. Постоянен упорит труд пред очите на детето. Любов и грижа един за друг в семейството. Участие на детето в общия труд от най-ранна възраст.

По този начин, при условия на възпитание, стимулиращи развитието на разума и духовно-нравствената сфера, детето израства като човек от правдивия нравствен тип. Такива условия П.Ф. Лесгафт нарича нормални.

Както можем да се досетим, нормалните условия за възпитание не се ограничават до заможността в семейството. Може да бъде определен цял комплекс от такива условия:

·           атмосфера на взаимна любов и уважение;

·           постоянно присъствие на възпитателя, при когото думите и делата не се разминават, който постоянно подготвя условия за детето като завърши едно занятие, да може да си намери ново занятие;

·           постоянен обществено-значим труд в присъствие на детето;

·           съблюдаване на принципа за постепенност и последователност;

·           съблюдаване на принципа за хармонично развитие;

·           липса на контакти с безнравствени, лениви и лъжливи хора;

·           разумно ниво на санитарно-хигиенни и икономически условия;

·           високо-нравствен първи учител;

·           отсъствие на допълнителни дразнители[6].

Лесгафт нарича естествени дразнители всички предмети и явления, които стимулират по-нататъшната творческа активност на детето.

За съжаление около нас съществуват много предмети и явления, които без активната творческа дейност на детето със своето непосредствено влияние върху мозъка предизвикват чувство на удоволствие или неудоволствие. П.Ф. Лесгафт ги нарича допълнителни дразнители. Към тях той отнася лакомствата, ярките украшения, дрехите, наградите, силно миришещите вещества, тютюна, алкохола, наркотиците, хазарта, разкоша, безпорядъчното ядене, нищетата, гладът, наказанията[7]. Сега ние бихме прибавили телевизията и компютъра.

Тъй като завършването на процеса на формиране и специализация на новата кора на главния мозък приблизително съвпада с началото на половото съзряване, т.е. с възрастта 12-14 години, до това време все още е възможна корекция на нравствения тип на детето под влияние на околната среда в лицето на любимия учител. Към началото на учебния процес в училище при нормални условия на възпитание детето преодолява своя инстинкт към имитация и ако подражава, то го прави съвсем съзнателно и само на този, когото смята за свой образец. Тези, на които условията на възпитание са попречили да се избави от инстинкта към имитация и да сформира собствени нравствени основи, ако не попаднат на любим учител, цял живот ще живеят „като всички”.

 

ОСТАНА ДА СЕ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСА: 

КАКВО МОЖЕ ЧОВЕК САМ ДА НАПРАВИ СЪС СЕБЕ СИ?

На този въпрос ще отговорим когато разберем какъв характер той си е изработил.

П.Ф. Лесгафт определя силния нравствен характер като способност на човека да се държи и да постъпва в строго съответствие с изработените в собственото му съзнание нравствени основи. Ако на човек не винаги му се удава да съобразява всяка своя постъпка с нравствените основи, значи той има слаб нравствен характер.

Ако човек няма собствени нравствени основи, то и дума не може да става за какъвто и да било нравствен характер. В последния случай понякога обаче се случва човек да проявява изключителна упоритост в стремежа към постигане на своите лични цели. Тогава говорят за силен физически характер. Разликата между нравствения и физически характер се проявява ярко когато се оказва, че целта на дейността е недостижима. Човекът с нравствен характер започва да си изяснява причините, да търси други пътища. А човекът с физически характер ще махне с ръка и ще загуби всякакъв интерес към дейността.

От самото определение на силния нравствен характер е видно, че той започва да се формира след определянето на собствените нравствени основи. Такава граница може да бъде времето на началото на половото съзряване, т.е. 12-14 години. По-нататък е възможно само самовъзпитание, същността на което представлява изработването в себе си на силен нравствен характер. Самовъзпитанието съвсем не е достъпно за всеки. За него е необходимо човек да принадлежи към правдивия нравствен тип, да е способен на самоконтрол и самоанализ, да притежава достатъчно силни волеви качества и да се намира в нормални условия[8]. Едно от тези условия става наличието на любим възрастен приятел-наставник.

Дълбоко погрешно е господстващото в обществото мнение, че всеки млад човек „ще порасне – ще поумнее”. Там, където съществува строго обществено мнение, строг контрол на по-възрастните над по-младите се създава впечатлението, че глупаците „ще станат благоразумни”. Но трябва само да се измъкнат изпод контрола и тогава демонстрират най-дивите стадни проявления. А там, където общественото мнение въобще не се формира, там и възрастните са способни на такъв вандализъм както и подрастващите.

Ако се осигурят на роденото без патология дете нормални условия за възпитание и самовъзпитание, то ще израсне като нравствена личност.

Ако на детето не се осигурят нормални условия за възпитание, то ще бъде обречено по думите на П.Ф. Лесгафт цял живот да носи върху себе си клеймото на умствена и нравствена недостатъчност.

Такива са в стегнато изложение основните идеи на теорията за формиране на личността на П.Ф. Лесгафт.

Така завършва статията на Е.Ш. Бух. Към казаното в нея може да се добави, че П.Ф. Лесгафт е смятал, че физическото развитие (развитие на тялото), образованието (в смисъл усвояване на знания и изработване на професионални навици), формирането на характера – това са три съставляващи на един процес, оказващи взаимно влияние един на друг. Само хармонично развитият човек е способен във всички области от живота на оптимална производителност с най-икономично използване на енергията и в най-кратък срок. Хармоничното развитие се основава на единството на физическите и духовни сили на човека и се извършва с водещата роля на съзнанието. И главното, което той посочва:

„Необходимо е да се помни, че не може от детето да се направи човек, а може само да се съдейства за това и да не му се пречи то само да направи човек от себе си. Необходимо е то да си изработи идеен човек




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: uaklamat
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 103734
Постинги: 64
Коментари: 13
Гласове: 58
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031