Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2017 14:35 - Приказката "Карма" на Л.Н.Толстой за възрастни и деца
Автор: uaklamat Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 364 Коментари: 0 Гласове:
1



КАРМА[1]

Изпращам ви преведената от мен от американския журнал „Open Court” будистка приказка със заглавие „Карма”. Тази приказка много ми хареса и със своята наивност, и с дълбочината си. Особено добро в нея е разяснението на често прикриваната в последно време истина, че избавянето от злото и постигането на щастието се случва само чрез собствено усилие, че няма и не може да има такова средство, с помощта на което без лично усилие, да се постига личното или общото щастие. Разяснението е особено добро с това, че показва едновременно и това, че щастието за отделния човек е истинско щастие само тогава, когато е за общо добро. Веднага щом разбойникът, опитвайки се да излезе от ада, пожелал щастие единствено за себе си, неговото щастие престанало да бъде щастие и той паднал обратно в ада. Тази приказка осветява като че ли от нова страна двете основни, открити от християнството истини: за това, че животът е само в отричане от личността – който погуби душата, той ще я намери – и че щастието на хората е в тяхното единение с бога и чрез бога – между тях: Както ти, отче, си в мене, и аз в тебе, тъй и те да бъдат в нас едно… (Иоан. XVII, 21).

Аз съм чел тази приказка на децата и тя им харесваше. Винаги след четенето по-големите от тях разговаряха за най-важните въпроси от живота. Струва ми се, че това е много добра препоръка.

P. S. Писмото е за печат.

Л. Толстой.

 

__________

 

Панду, богат бижутер от браминската каста, пътувал със слугата си към Бенарес[2]. Като настигнал по пътя един монах с почтена външност, който вървял в същата посока, той си помислил: „Този монах има благороден и свят вид. Общуването с добри хора носи щастие, ако той също отива в Бенарес, ще го поканя да пътува с мен в колесницата.” Като се поклонил на монаха, той го попитал къде отива и като узнал, че монахът, чието име било Нарада, отива също в Бенарес, го поканил в колесницата си.

- Благодаря ви за вашата доброта, - казал монахът на брамина, - аз действително съм измъчен от продължителното пътешествие. Тъй като нямам собственост, не мога да ви възнаградя с пари, но може да се случи да бъда в състояние да ви се отплатя с някакво духовно съкровище от богатството на знания, което придобих, следвайки учението на Сакия Муни - блаженният велик Буда, учителят на човечеството.

Те потеглили заедно в колесницата и Панду по пътя слушал с удоволствие поучителните речи на Нарада. Пътувайки около час, те стигнали до едно място, където пътят бил подкопан от двете страни и на един земеделец каруцата със счупено колело преграждала пътя.

Девала – собственикът на каруцата, пътувал към Бенарес за да продаде своя ориз и бързал да стигне рано сутринта на следващия ден. Ако закъснеел през деня, купувачите на ориз можело да си тръгнат от града, закупувайки нужното им количество ориз.

Бижутерът, като видял че не може да продължи пътя си, ако каруцата на земеделеца не бъде преместена, се разсърдил и заповядал на своя роб Магадута да  я премести настрани, за да може колесницата да мине. Земеделецът се противял, защото натоварената каруца била толкова близо до стръмния наклон, че можело товарът да се разсипе ако се бутне каруцата, но браминът не искал да слуша и заповядал на слугата си да бутне натоварената с ориз кола. Магадута, необикновено силен човек, който намирал удоволствие в оскърбяването на хората, се подчинил, преди монахът да може да се застъпи и бутнал натоварената кола. Когато Панду преминал и поискал да продължи по пътя си, монахът изкочил от колесницата и казал:

- Извинете ме, господине, че ви напускам. Благодаря ви, че с вашата доброта ми позволихте да се повозя един час в колесницата ви. Аз бях изморен, когато ме качихте, но сега, благодарение на вашата любезност си починах. Като разпознах в този земеделец превъплъщението на един от вашите предци, аз не мога да не ви възнаградя за вашата добрина с нищо по-добро, освен да му помогна в неговото нещастие.

Браминът погледнал учудено монаха.

- Вие казвате, че този земеделец е превъплъщение на един от моите предци; това не може да бъде.

- Аз знам, - отговорил монахът, - че за вас са неизвестни тези сложни и особени връзки, които ви свързват със съдбата на земеделеца. Но не може да се очаква от слепия да вижда и затова аз съжалявам, че вие вредите на самия себе си и ще се постарая да ви защитя от раните, които се каните да си нанесете.

Богатият търговец не бил свикнал да го укоряват и чувствайки, че думите на монаха, макар да били казани с голяма доброта, съдържали в себе си язвителен упрек, заповядал на слугата си веднага да тръгне.

Монахът се здрависал със земеделеца Девала и се захванал да му помага в поправката на каруцата и в събирането на разсипания ориз. Работата потръгнала и Девала си помислил: „Този монах трябва да е свят човек – на него като че ли му помагат невидими духове. Ще го попитам с какво съм заслужил жестокото отношение на гордия брамин.” И той казал:

- Почтени господине, не можете ли да ми кажете заради какво претърпях несправедливост от човек, на когото никога не съм направил нищо лошо?

Монахът отвърнал:

- Любезни друже, вие не понесахте                                                                                                                                                                                                                                                                   несправедливост, а само изтърпяхте в сегашното си съществуване това, което сте извършили спрямо брамина в предишен живот. И аз няма да сбъркам ако кажа, че даже и сега вие бихте направили на брамина същото, което той направи на вас, ако бяхте на неговото място и имахте също такъв силен слуга.

Земеделецът си признал, че ако има власт, то не би се разкаял да постъпи с другия човек, който му е преградил пътя така, както браминът постъпил с него.

Оризът бил натоварен в каруцата и монахът със земеделеца вече приближавали към Бенарес, когато конят изведнъж се дръпнал настрани.

– Змия, змия! – извикал земеделецът.

Но монахът, поглеждайки внимателно предмета, който изплашил коня, скочил от каруцата и видял, че това била кесия, пълна със злато.

„Никой, освен богатият бижутер, не е могъл да загуби тази кесия” – помислил си той и вземайки кесията, я подал на земеделеца, като казал:

- Вземете тази кесия и когато стигнете в Бенарес, отидете в хотела, който ще ви посоча, попитайте за брамина Панду и му дайте кесията. Той ще се извинява пред вас за грубата си постъпка, но вие му кажете, че сте му простили и му желаете успех във всичките му начинания, защото повярвайте ми, колкото по-големи са неговите успехи, толкова по-добре ще бъде за вас. Вашата съдба в много отношения зависи от неговата. Ако Панду поиска от вас обяснения, то изпратете го в манастира, където той винаги ще ме намери, готов да му помогна със съвет, ако такъв му е нужен.

Междувременно Панду пристигнал в Бенарес и срещнал Малмека – своя приятел търговец, богат банкер.

– Аз съм съсипан, - казал Малмека, - и не мога нищо да направя, ако сега не купя най-добрия товар с ориз за царската кухня. Има в Бенарес един мой враг - банкер, който като научил, че съм се договорил с царския иконом да му доставя тази сутрин товар с ориз, желаейки да ме погуби, е изкупил всичкия ориз в Бенарес. Царският иконом няма да ме освободи от условията и утре ще се проваля, ако Кришна не ми изпрати ангел от небето.

През това време докато Малмека се оплаквал от нещастието си, Панду потърсил кесията си. Претърсил колесницата си и като не намерил кесията, той заподозрял роба си Магадута, извикал полицаите, обвинил го и заповядал да го вържат и го измъчвал жестоко, за да изтръгне признание от него.

Робът крещял, страдайки:

- Аз съм невинен, пуснете ме! Не мога да понеса тези мъки! Аз съм съвършено невинен в такова престъпление и сега страдам заради греховете на другите! О, само ако можех да помоля за прошка оня земеделец, на когото сторих зло заради моя стопанин! Тези мъчения сигурно са наказание за моята жестокост.

Докато полицаите все още биели роба, земеделецът стигнал до хотела и за безкрайно учудване на всички, подал кесията. Робът на часа бил освободен от ръцете на неговите мъчители, но тъй като той бил недоволен от своя стопанин, избягал от него и се присъединил към шайка разбойници, живеещи в планините.

След като Малмека разбрал, че земеделецът може да му продаде най-добрия ориз, годен за царската трапеза, той веднага купил целия товар на тройна цена, а Панду, радвайки се сърдечно на връщането на парите, побързал да отиде в манастира, за да получи от монаха обясненията, които му обещал.

Нарада казал:

- Аз мога да ви дам обяснение, но като знам, че вие сте неспособни да разберете духовната истина, предпочитам мълчанието. Но ще ви дам един общ съвет: отнасяйте се с всеки човек, когото срещнете, както със самия себе си, служете му така, както бихте искали да служат на вас. Така вие ще посеете семената на добрите дела и богатата им жътва няма да ви отмине.

- О, монах! Обяснете ми, - казал Панду, - и тогава ще ми бъде по-леко да следвам вашия съвет.

Монахът казал:

- Слушайте, ще ви дам ключа към тайната: ако не я разберете, повярвайте на това, което ще ви кажа. Заблуда е да смятате себе си за отделно същество и този, който използва своя ум за да изпълнява волята на отделното същество, следва лъжлива светлина, която ще го заведе в бездната на греха. Това, че ние се смятаме за отделни същества се случва, защото покривалото на Мая[3] заслепява очите ни и ни пречи да виждаме неразривната връзка с нашите ближни, пречи ни да проследим нашето единство с душите на другите същества. Малко хора знаят тази истина. Нека следващите думи да бъдат ваш талисман:

„Този, който вреди на другите, прави зло на себе си.

Този, който помага на другите, прави добро на себе си.

Престанете да се смятате за отделно същество – и ще стъпите на пътя на истината.

За този, чието зрение е омрачено от покривалото на Мая, целият свят му се струва раздробен на безброй    личности. И такъв човек не може да разбере значението на всеобхватната любов към всичко живо.”

Панду отговорил:

- Вашите думи, почтени господине, имат дълбок смисъл и аз ще ги запомня. Аз направих неголямо добро, което не ми струваше нищо, на един беден монах по време на моето пътуване към Бенарес и ето колко благодетелни се оказаха неговите последствия.

Аз съм ви много задължен, защото без вас не само бих загубил кесията си, но не бих могъл да свърша в Бенарес тези търговски дела, които значително увеличиха моето богатство. Освен това вашата грижливост и пристигането на товара с ориз съдействаха за благосъстоянието на моя приятел Малмека. Ако всички хора бяха познали истината на вашите правила, колко по-добър би бил нашият свят, колко би се намалило злото в него и колко би нараснало общото благосъстояние! Бих искал истината на Буда да бъде разбрана от всички, затова искам да основа манастир в своята родина Колшамби и ви каня да ме посетите, за да мога да посветя това място за братство на учениците на Буда.

 

__________

 

Минали години и основаният от Панду манастир Колшамби станал място за събиране на мъдри монаси и станал известен като център за просвещение на народа.

По това време съседният цар, като чул за красотата на драгоценните украшения, приготвяни от Панду, изпратил своя ковчежник при него за да му поръча корона от чисто злато, украсена с най-скъпоценните камъни на Индия.

Когато Панду завършил своята работа, той тръгнал за столицата на царя и надявайки се да търгува там, взел със себе си много злато. Керванът, който возел неговите скъпоценности бил охраняван от въоръжени хора, но когато стигнал до планините, разбойниците, начело с Магадута, който станал техен атаман, го нападнали, избили охраната и заграбили всички скъпоценни камъни и злато. Самият Панду едва се спасил. Това нещастие било голям удар върху благосъстоянието на Панду: богатството му значително намаляло.

Панду бил много огорчен, но понасял своите нещастия безропотно; той си мислел: „Аз заслужих тези загуби с греховете, извършени от мен в предишния ми живот. На младини бях жесток с хората и ако сега жъна плодовете на своите глупави дела, то не трябва да се оплаквам.”

Тъй като той станал много по-добър към всички същества, то неговите нещастия му послужили само за очистване на сърцето му.

Отново минали години и станало така, че Пантака – млад монах и ученик на Нарада, като пътувал в планините Колшамба, попаднал в ръцете на разбойниците. Тъй като той нямал никаква собственост, атаманът на разбойниците го набил здраво и го пуснал.

На другата сутрин Пантака, като вървял през гората, чул шум от битка и приближавайки се към шума видял много разбойници, които нападали бясно своя атаман Магадута.

Магадута като лъв, обкръжен от кучета, се бранел и убил много от нападащите го. Но враговете му били твърде много и накрая той бил победен и паднал полумъртъв на земята, покрит с рани.

Веднага щом разбойниците си отишли, младият монах се приближил към лежащите на земята, с желание да помогне на ранените. Но всички разбойници били вече мъртви, само в техния началник имало слаби признаци на живот. Монахът веднага отишъл до ручея, течащ наблизо, взел прясна вода в стомната си и я подал на умиращия.

Магадута отворил очи и скърцайки със зъби казал:

- Къде са тези неблагодарни кучета, които съм водил толкова пъти към победа и успех? Без мене те ще загинат като отровени от ловеца чакали.

- Не мислете за вашите другари и участници във вашия грешен живот, - казал Пантака, - но помислете за душата си и се възползвайте в последния час от възможността за спасение, която ви се предоставя. Ето ви вода да пиете, нека да ви привържа раните. Може би ще успея да спася живота ви.

- Това е безполезно, - отговорил Магадута, - аз съм осъден, негодниците ме раниха смъртоносно. Неблагодарни подлеци! Биха ме с ударите, на които аз ги научих.

- Вие жънете това, което сте посяли, - продължил монахът. – Ако бяхте учили другарите си на добри дела, щяхте да получите от тях добро. Но вие сте ги учили на убийство и затова вие чрез своите дела сте убити от тяхната ръка.

- Прав сте, - отговорил атаманът на разбойниците: - аз заслужих своята участ, но колко тежък е моят жребий от това, че трябва да пожъна плода на всичките си лоши дела в бъдещите съществувания. Научете ме, свети отче, какво мога да направя за да облекча живота си от греховете, които ми тежат като скала, паднала върху гърдите ми.

И Пантака казал:

- Изкоренете грешните си желания, унищожете злите страсти и напълнете душата си с добрина към всички същества.

Атаманът казал:

- Аз върших много зло и не съм правил добро. Как мога да се измъкна от тази мрежа на скръбта, която изплетох със злите желания на сърцето си? Моята карма ще ме повлече в ада, аз никога не ще бъда в състояние да стъпя на пътя на спасението.

И монахът отвърнал:

- Да, вашата карма ще пожъне в бъдещите превъплъщения плодовете на тези семена, които сте посяли. За творящия зли дела няма спасение от последствията на лошите му постъпки. Но не се отчайвайте: всеки човек може да се спаси, но само при условие, че изкорени в себе си заблудата за личността. Като пример за това ще ви разкажа историята на великия разбойник Кандата, който умрял непокаян и се родил отново като дявол в ада, където се мъчил с най-ужасните страдания заради своите лоши дела. Той бил в ада много години и не могъл да се избави от бедственото си положение, когато Буда се явил на земята и достигнал блаженото състояние на просветлението. В това достапаметно време лъч светлина попаднал и в ада, възбуждайки във всички демони живот и надежда и Кандата завикал                                                                                                                                    високо: „О блажени Буда, съжали се над мен! Аз страшно                страдам; и макар да съм правил зло, искам сега да тръгна по пътя на праведността. Но аз не мога да се измъкна от мрежата на страданието; помогни ми, господи, съжали се над мене!” Законът на кармата е такъв, че злите дела водят към гибел.

Когато Буда чул молбата на страдащия в ада демон, той му изпратил един паяк на паяжина и паякът  казал: „Хвани се за моята паяжина и се измъкни по нея от ада.” Когато паякът изчезнал, Кандата се хванал за паяжината и започнал да се катери по нея. Паяжината била толкова здрава, че не се късала и той се издигал все по-високо и по-високо. Изведнъж той почуствал, че нишката започнала да трепти и да се клати защото по нея започнали да се катерят и други страдалци. Кандата се изплашил, той виждал колко е тънка паяжината и че тя се разтяга от увеличаващата се тежест. Но паяжината все още го държала. Преди това Кандата гледал само нагоре, сега погледнал надолу и видял, че след него по паяжината пълзяла безбройна тълпа от жители на ада. „Как ще може тази тънка нишка да понесе тежестта на всички тези хора?” – помислил си той и изплашен, завикал  силно: „Пуснете паяжината, тя е моя!” И изведнъж паяжината се скъсала и Кандата паднал обратно в ада. Заблудата на личността все още живеела в Кандата. Той не познавал чудесната сила на искренния стремеж нагоре, за да стъпи на пътя на праведността. Този стремеж е тънък като паяжина, но той може да издигне милиони хора и колкото повече бъдат хората, пълзящи по паяжината, толкова по-лесно ще бъде на всеки от тях. Но щом в сърцето на човека възниква мисълта, че тази паяжина е моя, че щастието на праведността принадлежи единствено на мене и че не трябва никой да го споделя с мене, нишката се къса и ти падаш обратно в предишното състояние на отделната личност; изолирането на личността е проклятие, а единението е благословия. Какво е адът? Адът не е нищо друго, освен себелюбие, а нирвана е съвместният живот…

- Дайте ми да се хвана за паяжината, - казал умиращият атаман на разбойниците Магадута, когато монахът завършил своя разказ, - и аз ще се измъкна от бездната на ада.

Магадута замълчал за няколко минути, събирайки мислите си и после продължил:

- Изслушайте ме, ще ви се призная. Аз бях слуга на Панду – бижутер от Колшамби. Но след като той ме изтезава несправедливо, аз избягах от него и станах атаман на разбойниците. Преди известно време разбрах от моите съгледвачи, че той ще мине през планините и аз го ограбих, отнех му по-голямата част от неговото богатство. Идете сега при него и му кажете, че съм му простил от все сърце за оскърблението, което несправедливо ми нанесе и го моля да ми прости за това, че го ограбих. Когато живеех с него, сърцето му беше жестоко като камък и аз от него се научих на неговото себелюбие. Чувал съм, че сега той е станал добродушен и че него го сочат като образец на доброта и справедливост. Аз не искам да оставам с дълг към него, затова му кажете, че съм запазил златната корона, която той направил за царя и всичките му съкровища и съм ги скрил в едно подземие. Само двама разбойника знаеха това място и сега и двамата са мъртви; нека Панду вземе със себе си въоръжени хора, да отиде на това място и да вземе обратно собственността, от която го лиших. След това Магадута разказал къде е подземието и умрял в ръцете на Пантака.

Веднага щом младият монах Пантака се върнал в Колшамби, отишъл при бижутера и му разказал за всичко, което се случило в гората.

И Панду отишъл с въоръжени хора в подземието, взел оттам всички съкровища, които атаманът бил скрил там. Те погребали с почести атамана и неговите убити другари и Пантака, разсъждавайки над могилата за думите на Буда, казал следното:

„Личността върши злото и пак личността страда от него.

Личността се въздържа от злото и личността се пречиства.

Чистотата и нечистотата принадлежат на личността: никой не може да пречисти другия.

Човек сам трябва да направи усилие; Будите са само проповедници.”

„Нашата карма, - казал още Пантака, - не е творение на Шивара, на Брама или на Индра, или на някой друг от боговете, - нашата карма е последица от нашите постъпки.

Моята дейност е утроба, която ме носи, тя е наследството, което ми се пада, тя е проклятието на моите зли дела и благословението на моята праведност. Моята дейност е единственото средство за моето спасение.”

__________

 

Панду пренесъл обратно в Колшамби всичките си съкровища и ползвайки умерено своето толкова неочаквано върнато богатство, доживял спокойно и щастливо остатъка от живота си и когато умирал вече в преклонна възраст, и всички негови синове, дъщери и внуци се събрали около него, той им казал:

- Мили деца, не съдете другите за своите несполуки. Търсете причината за вашите беди в самите вас. И ако не сте заслепени от суета, ще я намерите, а като я намерите, ще съумеете да се избавите от злото. Лекарството за вашите беди е в самите вас. Нека вашият умствен поглед не се покрива никога от булото на Мая… Помнете тези думи, които бяха талисман на моя живот:

„Този, който прави лошо на другия, го прави на себе си.

Този, който помага на другия, помага на себе си.

Нека изчезне заблудата на личността – и вие ще стъпите на пътя на справедливостта.”

1894

Превод:

В. Динкова


[1] Кармаприказка на Пол Карус (Paul Carus, 1852—1919), преведена от Толстой от американския журнал «Open Court» (Открита трибуна») 1894, е била напечатана в «Северен вестник» 1894, № 12, стр. 350—358, под заглавието: Карма. Буддийская сказка. Перевод с предисловием гр. Льва Толстого. Карма е будистко вярване, състоящо се в това, че не само характерът на всеки човек, но и цялата му съдба в този живот е следствие на неговите постъпки в предишния живот, и от тези наши усилия за избягване на злото и правенето на добро, които ние правим в този живот...

[2] Бенарес, известен също като Варанаси, а в древността - Каши, е град разположен на левия бряг на р. Ганг, считан за свещен от индуистите, будистите и джайнистите, както и един от най-древните градове, които продължават да са обитавани. Мнозина индийски религиозни водачи, философи, поети, писатели, музиканти са живели в града, включително Буда, Шанкара и Кабир. Буда произнася първата си проповед близо до древен Каши. Градът често е наричан „град на храмовете“, „свещен град на Индия“, „религиозна столица на Индия“, град на светлините“, „град на учението“ и „културна столица на Индия“. Американският писател Марк Твен пише: „Бенарес е по-стар от историята, по-стар от традицията, по-стар дори от легендата и изглежда двойно по-стар от всички тях взети заедно.

[3] Мая е индуистко понятие означаващо вселената на двойствените явления, която е положена върху абсолютната реалност, Брахман, с цел да го скрие. Мая е ограничена физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание. Мая се счита за илюзия, забулване на истинския единен Аз – космическият дух известен като Брахман. Мая не е нито истинна, нито неистинна. Тъй като Брахман е единствената реалност, Мая не е реалност. Тъй като Мая причинява възприятието на материалния свят, не може да е неистинна. Тя има две основни функции – да забули Брахман, да го затъмни и скрие от човешкото съзнание и да го замести с възприятието на материалния свят.




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: uaklamat
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 103739
Постинги: 64
Коментари: 13
Гласове: 58
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031