За „ХИТОПАДЕША”
„Хитопадеша” е сборник със занимателни истории за животни, съпътствани от полезни жизнени наставления, разказани от мъдреца Вишну Шарма на разглезените синове на раджата. Сборникът е съставен на санскрит между между XIV и IX век до н.е. Смята се, че „Хитопадеша” се явява преразказ на по-древната книга „Панчатантра”. „Хитопадеша” има много общи разкази с „Панчатантра”, като авторът е преписал, подобрил и допълнил това по-ранно произведение със собствени разкази. Съставителят на „Хитопадеша” не е известен. Според някои източници се приписва на някой си Нараяна.
Названието „Хитопадеша” се получава от две думи – „хита” (हित - (welfare/ benefit)) и „упадеша” (उपदेश - (advice/ counsel)), съчетанието на които може да се преведе като „Полезни съвети”.
През VI век от н.е., по заповед на цар Ануширван (Косру I) от династията Сасаниди, „Хитопадеша” е преведена на фарси, а през 850 г. и на арабски език. По-късно през XIV век по нареждане на император Акбар, „Хитопадеша” е преразказана на съвременен език и издадена с коментариите на Абдул Фазил – министър на Акбар, под названието „Критерии за мъдрост”.
След откриването на книгата от Уйлям Джонс през 1786 г., тя е преведена на английски език от Чарлс Уилкинс, а по-късно - на повечето основни езици в света.
„Хитопадеша” е колекция от истории, които съветват и наставляват. Основна цел на създаването на сборника е запознаването на младите умове на подрастващите с основни поуки за живота и тяхното възпитание като съзнателни млади хора.
В продължение на векове „Хитопадеша” се ползва с огромна популярност сред много народи. Книгата има четири раздела. Главната идея на всеки раздел е изнесена предварително на отделна страница. Разделите са наречени много просто: „Истории за печелене на приятели”, „Истории за разделяне на приятели”, „Истории за войната” и „Истории за мира”.
Много векове делят нашето време от времето на създаването на „Хитопадеша”, но и децата, и възрастните с интерес ще се потопят в света на разказаните в нея истории и ще се насладят на съприкосновението с мъдрите съвети, дошли до нас от древността.
НАЧАЛО
Преди много години знаменитият град Патна, който е разположен на брега на свещената река Бхагиратха (така през древността е наричана река Ганг), е бил управляван от раджа на име Сударшан. Той се славел с доблестта и благородството си. Веднъж, когато раджата Сударшан си почивал в градината, чул как някой произнесъл следните думи:
„Знанията са очите на човека. С помощта на тези очи той постига не само видимото, но и скритото. И даже човек да има сто зорки очи, без знания той ще си остане сляп.” Той чул още: „Младостта, богатството, властта и безразсъдството - това са четирите качества, всяко от които може да погуби човека.Трудно е даже да си представим, какво би станало с този, който е надарен едновременно с всички тези качества наведнъж.” Тези думи заинтересували раджата Сударшан и го опечалили, защото той си спомнил за своите синове, които не искали да се учат и се държали твърде глупаво. Тогава той си помислил: „О, ако вместо трима глупави сина имах поне един, при това послушен и умен! Нали казват: както от множество звезди на небето не става по-светло, така и от дузина синове може да няма полза. Но подобно на луната, осветяваща нощното небе, един достоен син ще придаде блясък на целия род. Ясно е, че след моята смърт няма кой да прослави нашия род: нито един добър син няма сред моите царски синове.”
Тъжно му станало на раджата от тези мисли. Дълго мислил той как да постъпи със своите синове, и накрая решил да се посъветва с най-мъдрите. На следващия ден той изпратил по цяла Индия посланици и им заповядал да обявяват във всеки град, че раджата Сударшан, управляващ град Патна, свиква голям съвет и кани на него всички мъдреци и знатни хора на страната.
И ето, че след няколко дена в двореца на раджата се събрали най-мъдрите хора не само от Патна, но и от други градове. Раджата ги посрещнал приветливо, поздравил всеки, както го изисквал обичаят и когато всички седнали, казал: „О най-мъдри от мъдрите, искам да се посъветвам с вас. Мисълта за моите синове не ми дава мира. Боя се, че ще опозорят моя род. Само синът, който възвеличава честта и достойнството на своя род, радва родителите си. А каква полза от неразумни, непослушни синове? И аз ви питам, о най-мъдри от мъдрите, не знаете ли вие такъв човек, който би могъл да направи моите синове мъдри и благородни, каквито трябва да бъдат синовете на раджата. Ако се намери между вас такъв човек, аз ще му окажа почтително уважение и няма да пожаля нищо за награда на неговия труд. Давам срок за обучение шест месеца.”
Но мъдреците мълчали, никой от тях не знаел как за такъв кратък срок да научи царските деца на ум и разум.
Сред събралите се на съвета имало един мъдрец на име Вишну Шарма, който бил постигнал всички премъдрости, изложени в свещените книги. Той се надигнал от мястото си, с достойнство се поклонил на раджата и казал: „О, раджа! Аз се наемам да обуча царските синове за половин година на всичко, което трябва да знаят синовете на такъв достоен родител.”
Зарадвал се Сударшан и дал своите синове на попечение на Вишну Шарма.
Поклонил се Вишну Шарма още веднъж на раджата и повел синовете му на горната тераса, която раджата им отстъпил за занятия. Като отишли там, Вишну Шарма седнал на меките възглавници и като сложил синовете да седнат пред него, им казал:
- О, царски синове, бъдете внимателни и се дръжте така, както подобава на благородни юноши, а аз ще ви разкажа интересни и поучителни истории, които са изложени в книгата, наречена „Хитопадеша”, което означава „Добрите съвети”.
Превод: В. Динкова
